My travel chronology: Едно българско лято

Лято, слънце, пясък, море … какво повече му трябва на човек за да е щастлив. Е, сещам се за още нещо, но за да не си цензурирам блога или да му сменям тематиката ще ви оставя сами да се досетите… :).

Годината се изтърколи бързо и отново настана време за лятна ваканция. По закономерна традиция дестинацията за лятна ваканция е отново България. Този път реших да пътувам без преспиване в Будапеща и да мина по по-краткия маршрут, който се състои от повече държави: Австрия, Словения, Хърватска, Сърбия. Натоварих всичко необходимо в един сак, навих си часовника за 3.30 и легнах да спя в очакване на една незабравима ваканция.

Пътуването към България мина доста неусетно. Очакването и нетърпението да пристигна ми даваха повече енергия от двата Redbull-a, които изпих по пътя. Нетърпението си имаше и цена – първата ми глоба за превишена скорост в Австрия. В Австрия и на отиване и на връщане към Германия имаше огромен трафик, който доведе до няколко задръствания. Към България задръстването беше толкова голямо, че хората излизаха от колите и се разхождаха. Някой дори си разхождаха кучетата така, че магистралата се превърна в парк за разходки на домашни любимци. Другото голямо забавяне беше в Белград, където бяха решили да си поправят пътя и докато крака ми хващаше мускулна треска от каране на полусъединител мястото ми навяваше приятни спомени от предишните приключения там. Пресякох щастлив границите на Република България и се отправих към София. За малко до кача една каруца на предния капак на Маздата, защото се движеше без никакви светлини по околовръстното покрай Люлин. Там много трябва да се внимава, защото когато се връщах към Германия бяха блъснали една на същото място. Трябва да се внимава за каруци и дупки, а в Австрия за внезапно изникващи задръствания. Може да се окаже опасно ако човек се движи бързо, тогава и мигащите аварийни светлини се приближават стряскащо бързо.

На следващия ден се прибрах в Търново и ваканцията започна. Денем беше толкова горещо, че човек трябваше да се крие от слънцето. За това пък вечерите бяха пълноценни – излизане с приятели, ходене по басейни и спорт. Пробвах и за първи път тенис, оказа се почти като федербала, но топката има друга траектория. От време на време си разнообразявах релаксиращото ежедневие с проверка на е-майла и някой телефонен разговор с Германия за да не забравя съвсем за реалността.

Но да се върнем към короната на почивката – морето. Така и така имах достатъчно време реших да отида два пъти на море. Първото море – релаксиращо, спокойно, пълна почивка. Второто море – динамично, малко сън, излизания по дискотеки в the sin city of Bulgaria – Слънчев бряг. Комбинацията се оказа супер само, че може би трябваше да ги разменя хронологично.

Едно време пътуването до морето беше цяло събитие – става се рано, приготвя се храна и вода за из път итн. итн. Общо взето такава подготовка, каквато правя аз сега като пътувам от Германия до България. В днешния малък свят пътуването до морето е разходка от типа да загреем гумите на колата или „айде утре да прескочим до морето”.

И така след една вечер на по бира решихме да прескочим до морето. Мястото за първото море беше между Созопол и Каваците. Вилна зона на брега на морето. Терасата ни гледаше точно към морето и плажа, все едно плажа и морето бяха градинката на къщата, която включваше и плажно волейболно игрище. Там вечер играехме плажен волейбол. Денем се учих да карам уиндсърф.

Уиндсърф-а беше голямо приключение. На Каваците не можах да карам много, защото или времето не беше подходящо или пък сърф учителя имаше махмурлук, но затова пък на Свети Влас, където ходихме на плаж през второто море успях да понауча основите. Първия ден се учих да се задържам на дъската и да вдигам платното. Научих се и да се обръщам без задължително да падам. На другия ден реших да практикувам наученото, но за мое нещастие вятърът беше много неподходящ – духаше от сушата към морето. При такъв вятър ме предупредиха, че може да се наложи да ме прибират с моторница от морето, но аз реших въпреки това да се пробвам, защото много ми се караше. Качих се аз на сърф-а, вдигнах платното и тръгнах по вятър-а, след това обърнах, завъртях се, паднах няколко пъти, но след това отново се качвах и тръгвах по вятъра. Чувството да се плъзгаш по вълните дърпан от вятъра ти дава усещането за свобода и сила. Опиянен от това чувство се озовах зад шамандурата. Отдавна вече нямах дъно под краката си, но вече се бях отдалечил дотолкова от брега, че не можех да виждам флагчетата, които показваха посоката на вятъра, а тя се сменяше постоянно. Качих се на сърфа и започнах да греба към брега. Платното беше паднало във водата и колкото и да гребях имах чувството, че не се помръдвам. Шамандурата изглеждаше на същото място. Изморих се да греба и се сетих за приказката „На който не му е здрава главата са му здрави краката”. Започнах да размишлявам как да обърна сърфа и да хвана вятъра, за да ме откара на брега. Мислех, пробвах, падах, ставах, гребах и след 20тина минути бях пак на същото място. Започнах да се чудя кога ли ще ме забележат как се боря с вълните и ще ми пратят моторната лодка да ме прибере на брега. Но изведнъж покрай мен мина един опитен сърфист, който нямаше такъв проблем. Спрях го аз на сърф-стоп или по скоро му помахах от моя сърф и го попитах как да хвана вятъра, за да изляза на брега. Той ми обясни, че първо трябва да тръгна по него още малко навътре в морето и после като обърна ще ме изкара на брега. Така и направих. Получи се. С още малко гребане и стъпих на добрата стара суша. Не на същото място където трябваше да изляза, а на около 200м в посока Несебър. Нямах сили да пробвам по точно попадение, за това срам несрам дърпах 200м сърфа успоредно на брега през хората киснещи в морето, плуващи, играещи на топка и лежащи по разни водни дюшеци. Това беше последното приключение с уиндсърф-а, за това лято, но очаквам с нетърпение следващата възможност да карам, защото слънце, вода, вълни, вятър и скорост са неща, които трудно могат да се опишат с думи – трябва да се преживеят.

След това кратко лирично отклонение за уиндсърфа се върнах отново в горещо Търново. Не, че на морето не беше горещо, но поне има човек къде да се разхлади, а в Търново единствената такава възможност е някой басейн. Аз ходих най-много на басейна на Килифарево. Там играхме и тенис, което може да се съчетае с плуване след това. Е след такава голяма реклама на басейн-а очаквам догодина и тениса да ми е безплатен :). Дните минаваха бързо и настана време за следващото море.

Плана ми беше 4 дни във Св.Влас и 1 ден в Лозенец. Тръгнахме с групата от Лозенец заедно от Търново. Преминахме Балкана, пихме кафе на един Шел до Сливен и се разделихме на магистралата за Бургас. Аз реших да пробвам някакъв нов маршрут, който на картата изглеждаше по бърз, пък и имаше лъскава табелка Слънчев бряг на магистралата. Оказа се, че само табелката беше лъскава, по голяма част от пътя беше в ремонт и се замотах из разни селца, в който като питах за Слънчев бряг хората ококорваха очи и отговаряха „О не е тука”. То ясно, че не е тука ама и посоката незнаеха. Както и да е с едночасово закъснение пристигнах в св. Влас, където пък имах супер късмет да се срещна с моите приятели на изхода на единия плаж. Предвид огромния брой туристи си беше наистина голям късмет. Настанихме се и отидохме на плаж. Този път не бяхме на брега на морето, но затова пък виличката беше много готина с изключение на паркинга към нея. Колите паркираха една зад друга и човек трябваше да даде предварителна поръчка кога иска да излиза, за да могат да се разместят останалите 4-5 коли. Така стана, че поради тази причина излизахме първата вечер с автобус към Слънчев бряг. На втората вечер се запознахме с … ще я нарека „принцесата” заради многото и изисквания относно почти всичко. Тя ни предложи да ни закара обратно към св.Влас, защото беше отседнала в същата вила. Ходихме на дискотека в Слънчев бряг, в която не се чувствах изобщо в България. Имах чувството, че ние бяхме единствените българи в нея. Преобладаваха немците и италианците (странно като се има предвид, че те от море не могат да се оплачат), руснаци, чехи, поляци и други източноевропейски събратя. По някое време се появи принцесата и тръгнахме да се прибираме. Тя караше ML, но тъй като той беше автоматика и заради многото легнали полицаи по пътя между Слънчев бряг и Св.Влас го караше почти като картинг. Понеже черните ML-ки в България са доста подозрителни една от сутрините в които се прибирахме от дискотека, ни спряха полицаите и се оказа, че принцесата си е забравила книжката. Бях доста убеден, че по принцип има книжка въпреки, че понякога правеше доста интересни маневри. Та това е за „принцесата”, да ме прощаваш мацка ама ти ни беше забавата на Св.Влас :).

След 4-те дни на Св.Влас се отправих към Лозенец, където прекарах само една вечер в която ходихме на видео-дискотека, където пускаха само клипове. Видях се и с братовчедите. За съжаление в Лозенец върлуваше някакъв вирус, който зарази всички и по един ден бяхме болни. При мен се прояви, чак в Търново.

Настана време да се прибирам за Германия. Зареден с положителна енергия и с много преживявания потеглям от София по същия маршрут обратно към Улм. В Белград все още оправяха пътя, а в Хърватска пък решиха да ме проверяват и преровиха изцяло Маздата. В Австрия беше пълно със задръствания, защото всичко живо се прибираше от отпуска. Към края на пътуването вече съм толкова изморен, че и Redbull-a не ми действа. Спирам на една бензиностанция преди Мюнхен, дремвам за 15 минути след това продължавам. Стигам до Мюнхен и тъкмо си викам, че от там нататък пътя ми е познат и се оказва, че магистралата е затворена и ни отбиват през града. Следвам някакви стрелки Щутгарт, които едвам фокусирам. Навигацията ми и тя се побърка и почна да ми дава някакви странни наставления. Два часа през нощта е, карам от 18 часа, умирам за сън, а съм се замотал някъде из Мюнхен. Напрягам се да изкарам мозъка ми от stand-by, поемам дълбоко въздух и решавам да се доверя на навигацията ми, която ме кара да обърна на обратно. Послушах я, завих на дясно, след това продължих още 20 км и излязох на магистралата за Улм. Успокоих се и след 80 минути си бях в Улм. Сутринта се събудих зъзнейки на 15 градуса, а в България беше 35.

С това преживяване ще се разделя с лятото и специални благодарности на всички приятели за веселите и незабравими моменти през това лято: групата от Лозенец начело с майтапчия номер 1 (за догодина да смениш тематиката), Sunny Maya (Great BG summer), готиния екип на Osceola http://www.osceola.de (да почерпиш за SEO-то, брат) компанията от Св.Влас (голям паркинг мениджмънт беше в тази вила, но догодина можем пак да я посетим), хората на изкуството (довиждане и благодарим за рибата … упс в случая е боба), братовчедите (ех жалко, че за толкова малко се видяхме ама този вирус), принцесата с ML-a (е ти едва ли ще го прочетеш това ама следващия път си вземи по малка кола на Слънчев бряг) и сирийската Шехерезада (хм май остават още 999 приказки :) ) .