Мюнхен – Виена – София

Коледа и Нова година наближават! Хубавите традиции трябва да се спазват и аз се отправям както обикновено по това време на годината към България. Може да се се каже, че живея в момента в два града затова реших да направя логистически погледнато сложно пътуване Мюнхен - (Виена) – София, а навръщане София – Франкфурт.

Преди полета към България, който беше на 22.12.2010 (сряда) имах един уикенд и два работни дни в Мюнхен. Най-накрая успях да си сменя регистрационния номер на колата с мюнхенски и посетих още един коледен пазар, който беше в средновековен стил. Също както коледния пазар в Neu-Ulm. На него нямаше корито, в което да се къпят хората при -10 градуса! Имаше обаче много интересно греяно вино с мед в много интересни чаши в средновековен стил. Това беше четвъртия коледен пазар, който посетих тази година (в Мюнхен на Marienplatz, Франкфурт и Берлин и най-забавното е, че нито един не бях повторил). Никъде обаче нямаше Feuerwurst. Изглежда, че тази невероятна кулинарна забележителност може да се купи само в Улм и Аугсбург (но както разбрах по-късно в Аугсбург се казва по друг начин). Според мен заслужава да има страница в Wikipedia, но за тези които не са я опитвали представлява вкусен и лут сандвич с големината на сандвичите, които яде Фред Флинстоун.

Понеделник докато проверявах cyber-пространството установих, че една моя добра позната от Аугсбург, ще лети „the day after tomorrow“ . Колкото и апокалиптично да звучи по нататашните събития пасват донякъде на тази дефиниция. Оказа се, че с Мария (Миме, ако решиш да правиш кариера в политиката, кажи да те кодираме с М.) имаме един и същи полет през Виена. Дори си взехме места заедно – да живее Online Check-In-a.

Във вторник до късно вечерта сменям номерата на колата в гаража. След това прехвърлям набързо багажа в по голям куфар и съм готов за потегляне. Последните 2 години в пътуване ми създадоха навик да си подреждам багажа за отрицателно време. В началото имах списък, но с времето целия процес стана толкова рутинен, че нещата за пътуване имат места както в стаята така и в куфара и процеса се състои в това, че само си сменят местата от куфара в стаята и обратното (за референция гледайте Up in the air с Джордж Клуни).

В 6 сутринта ми звъни единият от двата навити телефона. Никога досега не ми се е случвало да се успя за пътуване, но продължавам да си навивам по два телефона, незнам защо. Оправам се и потеглям за спирката на S-Bahn-a. Мислех да хвана S-Bahn-a в 6.51, но вътрешно предчувствах, че няма смисъл да бързам много така, че успях да го изпусна. Хванах следващия, но летището е само на 25 минути така, че съвсем скоро бях на гишето за предаване на багажа. Оставих си багажа и минах през проверката на летището, за там също бях създал рутинни навици за събличане и обличане и скенера само веднъж до сега ми е писуквал. Срещнахме се с Мария на Гейт 23 и се започна голямото чакане. Първоначално се оказа, че във Виена има мъгла и не можем да излетим от Мюнхен за Виена, за това полета ни беше отложен с около час. Времето обаче мина доста бързо докато синхронизираме информация-та какво става в Мюнхенско, Аугсбургско и от части Хесенско. Качихме се на самолета, на любимите места - редица 7. Това като се замисля може би наистина беше щастливото число за деня, което ни донесе много късмет. Много обичам момента на излитането, когато самолета се ускорява и силата те залепя на седалката. Полета от Мюнхен до Виена ми се стори колкото пътуването с S-Bahn до летището. Когато кацнахме във Виена бяхме на изход номер 7. След толкова много време прекарано по летищата, дори и в непознатото досега виенско летище се, чувствах като у дома си и бързо се ориентирахме на кой гейт ни е полета за София. Когато отидохме на съответния гейт беше пълно с чакащи хора и хора с отменени полети за Англия. Ето тук започна да се усеща онова чувство от „the day after tomorrow“. Запознахме се и с едно момиче, което ни разправи как миналата година летяла 5 дена от Англия до България. Проверихме cyber-пространството за новини и се оказа, че в София заради гъстата мъгла не кацат никакви полети. Някои от полетите кацат в Букурещ и след това пътуват с автобус до София. Междувременно нашия полет е отложен с един час. След това все пак ни качиха на самолета в готовност за излитане. Местата ни бяха редица 21, 7х3. Малко след това пилотът се обърна към пътниците с известие, че нямаме разрешение за кацане в София. Седяхме в този самолет сигурно още около 2 часа, през които ни снабдяваха със сандвичи и напитки. Тук е момента да отбележа – страхотно обслужване flyniki http://www.flyniki.com. Пилотът съобщи, че имаме 3 проблема (ха-ха сега звучи забавно, но все пак едва ли е най-успокоителното нещо което пътниците очакват да чуят). Първия е, че не са успели да кацнат на време от Рим, вторият е, че сме с един човек повече на борда (не можах да разбера дали този човек са го взели в пилотската кабина, защото не видях правостоящи) и третия, че времето в София е все още лошо. Има голяма вероятност да отменят полета и тези хора които не им се чака могат да слизат. Ние започнахме да се чудим какво да правим и да планираме какво може да се прави във Виена. Можеше да посетим виенския коледен пазар – щеше да ми е 5-тия различен за тази година. Виена е хубав град и има много за разглеждане. Интересна житейска поука, която бях забелязал и която се потвърди и в този случай е, че когато човек приеме събитията и започне да гледа положително на тях, те се нареждат по най-добрия възможен начин! Този подход използвахме и в този случай. Вече се бяхме приготвили да ходим да пием греяно вино на виенския коледен пазар, когато пилотът съобщи, че пали двигателите и потегля към България – евала flyniki. Не беше много сигурен къде, ще кацне , можело и в Пловдив, но потеглял. Отново ни раздават сандвичи и напитки – вече сме преяли и препили! Аз питах една от стюардесите, къде според нея, ще кацнем. Тя каза, че никой не знаел. Аз исках да разбера, какво би предположила на базата на нейния опит в такива ситуации. Тя ми отговори, забележете: толкова лошо никога не е било!!! Добре, че нямах страх от летене!

Наближихме софийското поле, което се виждаше перфектно и нямаше никаква мъгла, но когато наближихме летището нищо не се виждаше. Чувал съм, че летището е строено през втората световна с военна цел в мъглива област, за да е трудно за бомбандиране. Но в днешно време за граждански полети това е крайно непрактично. Въпреки мъглата самолетът се приземи успешно. Още веднъж комплименти flyniki http://www.flyniki.com. След като кацнахме установихме, че ние сме едни от малкото късметлии, които са кацнали днес. Повечето или са кацнали на друго място или са се завъртяли около София и върнали обратно в първоначалните дестинации.

Пожелавам на всички пътуващи да се приберат успешно при семействата си и весели празници!