Ден 1:
Най-накрая ще постна един блог в който пътуването не е свързано с работа въпреки, че динамиката и забързаноста му беше почти като командировка. Все пак целта беше пет града в три държави за седем дни. И така да се върнем там където спряхме. След полета Лисабон – Мюнхен официално бях в отпуска. Въпреки, че беше един часа след полунощ чувството, че беше петък вечер се допълваше от чувството, че съм в отпуска и действаше доста тонизиращо. Обиколих набързо туристическите бюра на летището, за да установя само, че всички от тях са затворени. По-това време все още незнаех къде да прекарам едната седмица почивка. През последните няколко месеци не бях прекарал много време в Улм, но въпреки това не ми се оставаше там. Много ми се искаше някое островче с палми, лазурно море и бял пясък. За съжаление от мечтата ми се изпълни само една трета, а именно – лазурното море, но затова пък има за какво да пиша.
Потеглих за Улм в дъждовно и мъгливо време с мисълта, че ще трябва да го издържа само още два дена.
Понеделник сутринта, въоръжени с ентусиазъм и добро настроение се качваме с Lady K. (пожелала да остане анонимна) в Lady М. (тя не е пожелавала анонимност, но ще го направя за да има мир между мойте любими Ladies).
Първа цел Венеция. М пори въздуха по А7 на юг към Алпите. По-това време на годината по високите места все още има сняг, но нас ни вали само дъжд. Преминаваме Австрия и навлизаме в Италия. Веднага след като минахме границата дъжда спря и слънцето се показа, явно и то още не е свикнало със свободните граници и очаква гранична проверка от австрийците. Магистралата от Верона до Венеция беше доста натоварена въпреки, че в Италия по принцип има ограничения по магистралите, те не се спазват особено много. Колите хвърчат с над 130 във всички платна и изпреварването от двете страни е нещо нормално. Докато свикна с южняшкото каране стигнахме до Венеция, дори я подминахме и трябваше да се върнем обратно. Венеция е остров, но нашият хотел беше на брега в близкото градче. Намирането на хотела беше голямо предизвикателство. Навигацията постоянно ни пращаше в задънена улица след едно кръгово. След като пробвахме всички възможности в съответното кръгово решихме, че трябва да потърсим друго решение на проблема. Спряхме и погледнахме къде се намира хотела на записаната в телефона ми дигитална карта. Решението се оказа успешно и скоро бяхме пред хотела, чието име незнаех, но и те не си бяха сложили табелка с името на хотела. За щастие хванахме дневната смяна, която за разлика от нощната смяна знаеше малко английски. Гладни и изморени се настаняваме в стаята и решаваме да ходим някъде да хапнем. По неизвестна за мен причина понеделник е почивен ден за всички заведения (междудругото и италианските пицарии в Улм не работят в понеделник). Сигурно си почиват след тежкия уикенд. Е не го обичам този Мърфи, ама е понеделник. Ние не се отказваме, продължаваме търсенето и намираме една пицария, в която ни сбъркаха поръчката, но хапнахме оригинални италиански пици. Доволни и щастливи се прибираме в хотела и очакваме с нетърпение следващия ден, когато ще разгледаме Венеция..
Ден2:
На сутринта бяхме много въодушевени, че ще видим един от най-известните острови в света. Закусихме набързо, защото хотела не предлагаше особено богата закуска и се приготвихме за потегляне. Хванахме си автобус от хотела до острова.
Автобусът мина по мост-магистрала, която свързва сушата с Венеция. Когато слязохме от него се озовахме на съвсем нормална гара. Морето не се виждаше никъде и човек нямаше чувството, че се намира на остров. Потърсихме информацията и се сдобихме с карта на забележителностите. Тук е момента да отбележа, че понеже екскурзията беше организирана в последния момент и не успяхме да се подготвим къде какви забележителности има, но въпреки това се справихме отлично и почти нищо не пропуснахме. В гореспоменатата карта имаше над 100 забележителности (90 от тях църкви), което в първия момент малко ни отчая, защото нямахме представа кои от тях си заслужават да се видят. В този момент единствената забележителност която знаех от Венеция беше мостът на въздишките и знаех, че има и един известен площад.
Завъртяхме картата по посока на движението (разчитане на карта – стил блондинка) и тръгнахме по поречието на големия канал, който разделя островът на две части. Преминахме по едно мостче, което свързва големия канал и за първи път пред нас се разкри красотата на Венеция. Лазурно синьото море което се слива с всички канали, които пронизват като мрежа островът. Лодките и движението по канала също е впечатляващо за туристите, които не са свикнали на такъв особен вид транспорт. Започнахме да обикаляме забележителностите. След като влязохме в няколко църкви установихме, че много си приличат, решихме да отделим повече внимание на мостовете и площадите. Уличките са много тесни и туристите трябва да спазват определени правила за движение, за да не се получават задръствания от хора. Трябва да вървят в колона, а не един до друг. След известно време свикнахме със сложното движение за пешеходци. Седнахме на един кей за да хапнем някой сандвич. Наоколо се движеха доста кораби и лодки. Малко след това лодка-такси спря до нас, човек в костюм слезе от нея и продължи по улицата. Веднага след това лодката отплава към друга спирка. Всичко това се разви толкова бързо, колкото сухоземните таксите спират по гарите. Продължихме обиколката. Междувременно се ориентирахме в забележителностите и решихме, че крайната ни цел ще е площад „Сан Марко” и Моста на Въздишките. Наистина е впечатляващо пред входа на къщата си да имаш паркирана лодка вместо кола. Да ходиш на работа с лодка, учениците да пътуват с училищен автобус-лодка. Да седиш във лодко-задръстване след работния ден. Но има и някои недостатъци. Предвижването става или с лодка или пеша, там няма коли, което прави едно преместване например доста сложно. Цялата влага от морето се просмуква в къщите които изглеждат в доста лошо състояние. Друг е въпроса, че къщите нямат двор и са долепени една за друга, което прави Венеция доста непривлекателна за хора страдащи от клаустрофобия. Равнището на водата се намира само на около метър под нивото на улиците. Предвид глобалното затопляне и покачването на нивото на океаните Венеция съвсем скоро ще е във вода. Но до тогава тя остава една забележителност, която човек си заслужава да посети. След като посетихме всички набелязани забележителности, решихме да пробваме другото култово преживяване – возене на гондола. Цената беше доста скъпа – 80€, но понеже бяхме в Италия решихме да се пазарим и я смъкнахме с 20€. Преживяването си заслужаваше. Минахме точно под моста на въздишките и покрай къщата на Казанова. Движихме се между къщите и паркираните частни лодки. Каналът беше тесен и по него се движеха още много гондоли. След това излязохме за малко в големия канал точно в момента когато слънцето залязваше зад хоризонта. Големия канал не е предназначен за гондоли. По него се движат моторни лодки, кораби и градския транспорт. На връщане към гарата използвахме градския транспорт. Преживяването е много впечатляващо. Превозното средство е препълнено както автобус от софийския транспорт в пиковите часове. Единствената разлика е, че се движи по вода. Има един лодкар, който отваря бариерата за да се качват пътниците. Той играе и ролята на информационно табло и се провиква на всяка спирка. Спирките не са само от едната страна на движението, а се редуват.
Изморени, но доволни от цял ден обикаляне хапнахме набързо в едно ресторантче до гарата и се прибрахме в хотела, защото на следващия ден ни очакваха Верона и Ница.
Ден 3:
На следващия ден потеглихме към Лазурния бряг. По път трябваше да минем през Верона и да я разгледаме. От Венеция до Верона минахме по познатата ни вече магистрала. На дневна светлина тя не изглеждаше толкова страшна или може би, защото нямаше толкова много движение.
Пристигнахме във Верона и успяхме да намерим един подземен паркинг където да оставим колата и започнахме обиколката.
Най-известната забележителност във Верона е къщата на Жулиета, като цяло Верона е известен като градът на Ромео и Жулиета. Преди обаче да намерим къщата открихме друг интересен туристически обект – Амфитеатър от римско време. Влязохме за да го разгледаме отвътре и се пренесохме в гладиаторската епоха, когато е бил използван за зрелищни гладиаторски битки. В момента се използва за театрални представления и съдейки по снимките, те са много впечатляващи. След това разгледахме центъра на града, който беше смесица от модерни сгради и стара архитектура. Сравнявайки улиците с тези на Венеция те изглеждаха широки като магистрали. Намерихме къщата на Жулиета където се виждаше балкона на който тя е седяла. Половината туристи във Верона се намираха в двора на къщата. Имаше толкова много хора на едно място, че беше трудно човек да се предвижва. Най-голямата атракция в къщата беше статуята на Жулиета, туристите чакаха на дълга опашка да се снимат с нея и да пипнат гърдата и, което според мен сигурно носи късмет. С това приключи нашата разходка във Верона и решихме, че е време да продължим нашия път към Ница.
Пристигнахме в Ница късно вечерта. Намерихме хотела, но най-голямото предизвикателство беше паркирането. Подземния гараж към хотела беше толкова тесен, че паркирането без навигатор беше почти невъзможно. Трудно е да се опише, колко тясно беше в действителност, но след десетки маневри успяхме да паркираме така, че огледалото от шофьорското място беше на около 3см от стената и трябваше да изпълзя от другата врата, за която имаше място колкото да изляза. На следващия ден ни очакваше разходка из Ница.
Ден 4:
Ница – Nice анг. (ще си позволя тази игра на думи, защото градът наистина е прекрасен, като изключим местата за паркиране). Първото нещо което видяхме веднага след като излязохме от хотела беше много голямо яхтено пристанище. Разхождайки се на границата между реалността и мечтите, човек придобива много интересно чувство. Много е вдъхновяващо. Крайбрежната ивица е много красиво подредена. Палмите и другата средиземноморска растителност допълнително придават чувството на лято, почивка и ваканция. Единствения проблем е, че плажът не е от пясък, а от едри камъни. По времето когато бяхме там водата беше студена и не можахме да пробваме как се лежи на камъните, но не може да се сравнява с бял, ситен пясък. Качихме се на хълма, който се издига над града. От там се разкриваше прекрасна гледка – яхтеното пристанище от едната страна, дългата и красива плажна ивица и архитектурата във френски стил от другата.
По някое време огладняхме и решихме да търсим нещо за ядене. Доверихме се на познатия ни MC. Храната ни беше позната, но изненадата беше, че тоалетната беше с код. Отне ни известно време да го открием, но успяхме. Вечерта се срещнахме с наши приятели, които ако четат това в момента да се чувстват поздравени.
Ден 5:
Кан – мястото на филмовия фестивал. Проблема със паркирането се компенсира от факта, че транспортът е много добре уреден и цената на билета е само 1 евро. Придвижването става малко бавно, но след около час-два пристигнахме в Кан. От пристанището му си хванахме кораб до близкия остров – Св. Маргарита. Острова беше доста малък. На него имаше стар форт. Природата му беше непокътната и понеже времето беше доста топло, човек имаше чувството, че е на самотен остров навътре в морето. Разхождайки се надлъж и на шир ние загубихме представа за времето, но идеята да нощуваме без подготовка на този остров не ни се стори добра, затова накрая трябваше малко да побягаме, за да си хванем последния кораб към сушата.
В Кан разгледахме и прочутата сграда на филмовия фестивал, която без червения килим не беше особено очарователна. Дори беше в ремонт.
Ден 6:
Монако – Лас Вегас в Европа. Последният ден от нашата екскурзия беше посветен на забележителния град-държава Монако. Пътят до там беше по кратък, но отново струваше едно евро. Парите придобиват в Монако друг смисъл. Или поне повечето богаташи, които посещават Монако имат друго отношение към парите. На нас като обикновени туристи ни беше доста трудно да разберем това, но за да усетим чувството влязохме в едно казино, което беше нещо като подгряващо на казино Монте Карло, защото се намираше точно до него. Вътре сравнително нормално изглеждащи хора във всякакви възрасти залагаха моята месечна заплата на разни автомати без особено много да се замислят. В два часа отвориха казино Монте Карло и ние успяхме само да надникнем в него, където вече не се играе на автомати а се играе на покер маси и най-вероятно с по-големи суми. Поразени ние продължихме нашата обиколка като обикновени туристи. Имахме късмета да усетим още повече от чара на града, защото имаше състезание по картинг и звука беше много подобен на истинско състезание от Формула 1.
С това приключвам този дълъг пътепис, който се посвещава на Lady K.
С благодарности за търпението, подкрепата и хубавите моменти изживени заедно.
