Четири дни в Австрия

Този пост е посветен на изминалата седмица и посещението ми в австрийските Алпи. В срaвнение с многолюдния и колосален Париж, работното ми място в Австрия изглеждаше като откъснато от цивилизацията селце, изолирано от стресирания и забързан модерен свят.
В понеделник сутринта по съвсем нормално време, за начало на седмицата 9:00-10:00, натоварваме куфарите и работната екипировка на кола, взета под наем и потегляме на юг с още двама колеги. Предимството на Улм е че е в южната част на Германия, и Швейцария и Австрия са на не повече от два часа път. Аз отново бях шофьор, колата за добро или за лошо беше автоматик. Първия път, когато се качих на автоматик бях много шокиран, къде е съединителят и какъв е този скоростен лост. За щастие това беше втория път когато се качвах и различните буквички на скоростния лост (P, R, N, D, S) имаха някакво значение за мен. Когато човек е свикнал да кара кола с ръчни скорости и е свикнал да натиска съединителя с левия крак, то този навик може да се окаже доста неприятен, защото въпреки че има само два педала, спирачката е толкова широка, че може да се натисне и с левия крак. Резултатът е много внезапно спиране и може да се оказа фатално за някой лаптоп, държан от пасажерите. За щастие бързо се ориентирах с автоматиката, нямаше жертви!
Пътуването мина нормално, с изключение на това, че станахме свидетели на катастрофа още с влизането ни в Австрия. Беше доста шокиращо, защото колата която се движеше на около 300м пред нас със сравнително ниска скорост (90км/ч) изведнъж сви наляво, удари се в мантинелата, след това пресече пътя и излезе извън него от дясната му страна. Всичко това се разви пред нас и докато бавно минавахме покрай колата с включени аварийни светлини, видяхме че шофьорката излизаше от колата невредима, за щастие. Пътят към хотела минава през планинска местност и има много завои. От западната страна на склона се открива от време на време прекрасна гледка към Боденското езеро и крайбрежните градчета и пристанища. Особенно красиво е при залез, когато слънцето залязва зад хоризонта и озарява в оранжева светлина цялата картина. За съжаление като шофьор не можех да се радвам толкова много на гледката. Внимавах за острите завои.
Пристигнахме в хотела към обяд и започнахме работа. Работата вървеше добре, а вечер имахме възможност да релаксираме със сауна и басейн. Сряда се наложи да „прескоча“ до Улм. Мисля, че за първи път досега ми се случи да закусвам в една държава, да обядвам в друга и да вечерям в първата! Светът започна да ми изглежда още по-малък от обикновенно.
Интересното преживяване през последната вечер, беше разходка в местноста в близост до хотела. След вечеря решихме да разгледаме наоколо. Местността беше доста планинска. В началото се спуснахме по тясна пътечка към коритото на местната река. Слизането беше трудно, защото цялата пътека беше в клечки и листа, които на всичкото отгоре бяха мокри. Ние не бяхме екипирани за такава местност. Най-накрая след дълго спускане стигнахме до низината, където имаше мост, над коритото на реката. Тя беше почти пресъхнала, а мостът беше като от филм на „Индиана Джоунс“. По него трябваше да се стъпва един по един и въпреки това той се клатеше над около 20м над пресъхналата долу река. За капак на всичко и слънцето беше залязло и ставаше все по-тъмно. От другата страна на моста пътечката продължаваше да се катери по склона. Надеждата ни беше да продължим да се катерим по склона и да намерим път за обратно, без да се налага да се връщаме. На рецепцията бяхме намерили карта, която показваше дъга, която можем да опишем и да се върнем в хотела. По-късно разбрахме, че трябва първо до стигнем до другото село за да можем да се върнем по друг маршрут. Продължихме да се катерим по склона и стигнахме до дървена къща. Вече беше към 9:00 вечерта и високите дървета спомагаха да бъде още по-тъмно. Пътечката водеше все още нагоре по склона, в противоположна на хотела посока. Тъй като нямахме нито фенерчета, нито запалки за да си запалим огън (тест инженери в гората), решихме че е по-добре да се върнем по същия маршрут. Все още можеше да се различава нещо и не бе напълно тъмно. Когато пристигнахме в хотела, беше пълен мрак. Решението ни да се върнем обратно бе съвсем правилно!
Днес 1-ви Май е почивен и празничен ден, както в България, така и в Германия, затова се върнахме в Улм. Сега съм в очакване на приключенията през следващата седмица в Англия. Надявам се свикването на обърнатото движение да е толкова бързо, колкото от ръчни на автоматични скорости.

До скоро!

Пеизаж пред хотела.



Гледка към Аплите.



Моста, по времето когато бяхме там.



Моста на дневна светлина.