След като започнах да работя в Мюнхен, ми се засили вдъхновението за спонтанни пътувания до близки дестинации през уикенда. И така Петък в 8 часа вечерта със съквартиранта се въртим във вкъщи и се чудим дали не е вече време за едно бързо моренце в Италия. Към 9 се натоварваме 3ма човека на колата и потегляме. По това време магистралата е почти празна, защото повечето хора са си планирали пътуването още преди няколко дни и не тръгват по това време.
Пътуваме бързо и много скоро сме в Австрия, където както на отиване така и на връщане вали страшен дъжд. Фабриката за облаци, както казва съквартиранта.
Пристигаме в къмпинг Сабиадоро към 3 през нощта, за щастие сме си запазили палатка и не се налага да я опъваме по това време.
Оставяме набързо багажа в палатката и понеже е много тъмно, решаваме да ходим на плаж и като се приберем по светло да си оправяме леглата. Речено сторено.
Тръгваме към плажа и в този момент започва леко да ръми. Ние така и така сме по плувки и хавлии, затова продължаваме към плажа с бодра крачка.
Дъждът се засилва, а на входа на плажа седи пазач, който загубва ума и дума като ни видя с хавлиите. Така и така той знаеше само италиански, затова ни обяви за луди и се отказа да се занимава с нас. Когато пристигнахме на плажа вече започна да вали много силно. Ние се скрихме под един чадър. Отворихме си компактен бар на малката масичка под чадъра, все още правейки се, че няма буря. За музикално оформление ни служеха капките които барабаняха по чадъра и гръмотевиците, който се засилваха. Някои от гръмотевиците се чуваха за по малко от психологическата граница от една секунда (малко математика: при скорост на звука от 330м/с разлика за по малко от една секунда означава, че светкавицата е на по малко от 300м). На всичкото отгоре духаше и много силен вятър така, че въпреки чадъра валеше от всички посоки. Но ние въпреки това се радвахме на морето. Факта, че моя ден започна във Франкфурт и завършваше на плаж във Италия ме мотивираше достатъчно да издържа на мокрия му край. От време на време ми минаваше някоя друга мисъл от рода на, дали е безопасно да се седи под чадър в гръмотевична буря и дали това, че е отворен помага по някакъв начин. След това набързо прогонвах тези мисли от главата си без да ги споделям с останалите обитатели на чадъра.
След като отмина дъжда и остана само вятъра решихме да проверим водата в морето. Тя се оказа невероятно топла, но понеже нямахме вече почти нищо сухо по нас сметнахме, че сме се отбелязали с нощно къпане.
Посрещнахме слънцето (почти July morning, понеже беше 15.Юли) и се прибрахме в палатката да поспим.
Охраната на къмпинга, не можеше да повярва. Първо, че пристигаме в 3 часа през нощта и второ, че отиваме на плаж в най-голямата буря. Мисля че заслужихме достатъчно респект, за да ни пазят всеки уикенд по една палатка.
Това беше основната част от приключението. Останалите ден и половина прекарахме на плажа, главно през деня и без дъжд.
Първата нощ спахме като къпани – буквално, но на следващия ден установихме, че нямаме легла, а спим на шезлонги. Другото интересно явление бяха някакви неизвестни насекоми, които издаваха много интересен и монотонен звук. В началото си мислехме, че или някой полива пред палатката ни или, че нещо ни е станало след гръмотевиците от предишната вечер.
Друго интересно откритие беше, че е възможно да се яде пица на плажа. Аз лично много се зарадвах на това откритие.
И така, неделя следобед се отправихме обратно към дъждовния Мюнхен, като оставихме част от компанията за една седмица там за да пазят палатката.
No comments:
Post a Comment