Четвъртък сутрин, среща на летището в Щутгарт и заедно с няколко колеги отлитаме към Белград, за да посетим там нашите сръбски колеги и да изкараме там няколко хубави дни и нощи. Прибирането ни беше насрочено за неделя следобед, но исландския вулкан Eyjafjallajokull не беше на това мнение.
Още на летището се настроих на балканска вълна, защото служителката на гишето на Germanwings беше българка и си побъбрихме малко на български. Колегите вече подгряват с уиски и кола, а на мен все още ми е рано дори и за кафе. Междудругото станах свидетел на атрактивно падане на бутилка Jonnie Walker от един метър височина в free shop-а и въпреки това остана невредима. Така, че тези бутилки са много здрави.
Настаняваме се в самолета и сигурно няма да ми повярвате, но за първи път почувствах някакво безпокойство от самия полет и това чувство продължи до самото кацане. До този момент не бях чувал за вулкана нито пък знаех, че един вулкан може да пречини такива вреди във въздушния транспорт. По-късно когато разбрах за вулкана и когато започнаха да затварят едно след друго летищата се сетих за това чувство и реших, че съм имал някакво предчуствие.
След кацането си взехме такси и се отправихме към хотела, който предварително си бяхме запазили. Настанихме се и заедно с един колега и една колежка тръгнахме да разглеждахме Белград. Те бяха за първи път в източна Европа и като се има предвид, че улиците по който тръгнахме не бяха от най-приветливите, те останаха малко шокирани. Аз обаче защитавах сръбските братя и им казах да дадат на града шанс да им се покаже в друга светлина и да не си правят прибързани заключения. Оказах се прав и в крайна сметка всички останахме доста впечатлени от многото красиви места в Белград. Особенно старата крепост от която се вижда целия град, както и вливането на река Сава в Дунав. Може е да се повтарям, но това, че съм роден на река Дунав ме свързва по-някакъв начин с всички градове през които тече Дунав. А като се има предвид факта, че тя тече през почти всички големи средноевропейски и източноевропейски градове ме радва още повече.
На следващия ден програмата беше да разгледаме местния офис, който се оказа до стадиона на цървена звезда. Оказа се, че въпреки името, отборът е побратим отбор с Левски, а другият местен отбор Партизан е по близък с ЦСКА. Като фен на ЦСКА останах малко очуден и разочарован.
Лека полека ситуацията с вулкана започна да се усложнява, което в крайна сметка развали нашия толкова добре планиран team-event, защото голяма част от колегите ни, които трябваше да летят в петък, не успяха да долетят. Е имаше и луди глави, които тръгнаха с коли от Германия и пристигнаха тъкмо за дискотеката в петък вечер. Respect! Плановете за петък бяха отново разходки и забележителностите. Отново разгледах крепоста, като този път бях с друга компания. Третото ми ходене на крепоста беше в събота заедно с моите приятели I&M, които дойдоха от София, за което също - respect. С всяко ходене на крепоста откривах нови неща там. На второто ми ходене открих, че в нея има зоологическа градина, а на третото ми ходене открих интересна експозиция на снаряди. Като цяло крепоста много прилича на Царевец и също е била обсадена от турците.
Програмата за вечерта беше банкет в едно заведение. Сръбските колеги горещо и препоръчваха една местна салата, която в последствие се оказа, че се казва „шопска салата”. Поспорихме малко за произхода и, но в крайна сметка се помирихме, че шопската област е гранична и за двете държави. Хапнахме, пийнахме и настроението много скоро беше на ниво за балканите. В заведението имаше жива музика, която за добро или за лошо беше точно срещу масата на която седях. Тогава чух от един сръбски колега един лаф, който запомних и който може би важи навсякъде по Балканите: „В Белград не можеш да избегнеш 2 неща: силната музика и цигарения дим”. Купонът продължи в една дискотека. И така до сутринта. Прибрах се изморен и щастлив някъде към 6 без 10.
На другия ден всичко вървеше на по бавни обороти. Посрещнах моите приятели от София. Разходихме се с тях и след това отидохме на барбекю в един белградски парк, които беше много добре устроен и имаше дори изкуствен плаж.
Вече стана ясно, че няма да се лети. Почти всички европейски летища бяха затворени и всеки трябваше да се спасява от Белград самосиндикално. Аз реших да се спасявам със собствен транспорт. Благодарности на моите родители, че се навиха на това лудо пътуване - да минат да ме вземат от Белград и да продължим за Улм. Така и направихме и след около 16-тина часа пътуване пристигнахме в Улм.
След такова пътешествие изобщо не ми беше до пътуване, но се оказа, че следващата седмица трябва да отлитам за Италия. Но за това повече във следващия пост.
Хората които минават през Белград на път за България бих ги посъветвал да отделят 1 час и да се качат на крепостта за да се порадват на хубавата гледка. Но понеже знам, че когато човек наближи толкова близко до България, не му се правят излишни разходки и затова ще сложа няколко снимки.
Още на летището се настроих на балканска вълна, защото служителката на гишето на Germanwings беше българка и си побъбрихме малко на български. Колегите вече подгряват с уиски и кола, а на мен все още ми е рано дори и за кафе. Междудругото станах свидетел на атрактивно падане на бутилка Jonnie Walker от един метър височина в free shop-а и въпреки това остана невредима. Така, че тези бутилки са много здрави.
Настаняваме се в самолета и сигурно няма да ми повярвате, но за първи път почувствах някакво безпокойство от самия полет и това чувство продължи до самото кацане. До този момент не бях чувал за вулкана нито пък знаех, че един вулкан може да пречини такива вреди във въздушния транспорт. По-късно когато разбрах за вулкана и когато започнаха да затварят едно след друго летищата се сетих за това чувство и реших, че съм имал някакво предчуствие.
След кацането си взехме такси и се отправихме към хотела, който предварително си бяхме запазили. Настанихме се и заедно с един колега и една колежка тръгнахме да разглеждахме Белград. Те бяха за първи път в източна Европа и като се има предвид, че улиците по който тръгнахме не бяха от най-приветливите, те останаха малко шокирани. Аз обаче защитавах сръбските братя и им казах да дадат на града шанс да им се покаже в друга светлина и да не си правят прибързани заключения. Оказах се прав и в крайна сметка всички останахме доста впечатлени от многото красиви места в Белград. Особенно старата крепост от която се вижда целия град, както и вливането на река Сава в Дунав. Може е да се повтарям, но това, че съм роден на река Дунав ме свързва по-някакъв начин с всички градове през които тече Дунав. А като се има предвид факта, че тя тече през почти всички големи средноевропейски и източноевропейски градове ме радва още повече.
На следващия ден програмата беше да разгледаме местния офис, който се оказа до стадиона на цървена звезда. Оказа се, че въпреки името, отборът е побратим отбор с Левски, а другият местен отбор Партизан е по близък с ЦСКА. Като фен на ЦСКА останах малко очуден и разочарован.
Лека полека ситуацията с вулкана започна да се усложнява, което в крайна сметка развали нашия толкова добре планиран team-event, защото голяма част от колегите ни, които трябваше да летят в петък, не успяха да долетят. Е имаше и луди глави, които тръгнаха с коли от Германия и пристигнаха тъкмо за дискотеката в петък вечер. Respect! Плановете за петък бяха отново разходки и забележителностите. Отново разгледах крепоста, като този път бях с друга компания. Третото ми ходене на крепоста беше в събота заедно с моите приятели I&M, които дойдоха от София, за което също - respect. С всяко ходене на крепоста откривах нови неща там. На второто ми ходене открих, че в нея има зоологическа градина, а на третото ми ходене открих интересна експозиция на снаряди. Като цяло крепоста много прилича на Царевец и също е била обсадена от турците.
Програмата за вечерта беше банкет в едно заведение. Сръбските колеги горещо и препоръчваха една местна салата, която в последствие се оказа, че се казва „шопска салата”. Поспорихме малко за произхода и, но в крайна сметка се помирихме, че шопската област е гранична и за двете държави. Хапнахме, пийнахме и настроението много скоро беше на ниво за балканите. В заведението имаше жива музика, която за добро или за лошо беше точно срещу масата на която седях. Тогава чух от един сръбски колега един лаф, който запомних и който може би важи навсякъде по Балканите: „В Белград не можеш да избегнеш 2 неща: силната музика и цигарения дим”. Купонът продължи в една дискотека. И така до сутринта. Прибрах се изморен и щастлив някъде към 6 без 10.
На другия ден всичко вървеше на по бавни обороти. Посрещнах моите приятели от София. Разходихме се с тях и след това отидохме на барбекю в един белградски парк, които беше много добре устроен и имаше дори изкуствен плаж.
Вече стана ясно, че няма да се лети. Почти всички европейски летища бяха затворени и всеки трябваше да се спасява от Белград самосиндикално. Аз реших да се спасявам със собствен транспорт. Благодарности на моите родители, че се навиха на това лудо пътуване - да минат да ме вземат от Белград и да продължим за Улм. Така и направихме и след около 16-тина часа пътуване пристигнахме в Улм.
След такова пътешествие изобщо не ми беше до пътуване, но се оказа, че следващата седмица трябва да отлитам за Италия. Но за това повече във следващия пост.
Хората които минават през Белград на път за България бих ги посъветвал да отделят 1 час и да се качат на крепостта за да се порадват на хубавата гледка. Но понеже знам, че когато човек наближи толкова близко до България, не му се правят излишни разходки и затова ще сложа няколко снимки.
Вулканичен облак
