Мюнхен – Виена – София

Коледа и Нова година наближават! Хубавите традиции трябва да се спазват и аз се отправям както обикновено по това време на годината към България. Може да се се каже, че живея в момента в два града затова реших да направя логистически погледнато сложно пътуване Мюнхен - (Виена) – София, а навръщане София – Франкфурт.

Преди полета към България, който беше на 22.12.2010 (сряда) имах един уикенд и два работни дни в Мюнхен. Най-накрая успях да си сменя регистрационния номер на колата с мюнхенски и посетих още един коледен пазар, който беше в средновековен стил. Също както коледния пазар в Neu-Ulm. На него нямаше корито, в което да се къпят хората при -10 градуса! Имаше обаче много интересно греяно вино с мед в много интересни чаши в средновековен стил. Това беше четвъртия коледен пазар, който посетих тази година (в Мюнхен на Marienplatz, Франкфурт и Берлин и най-забавното е, че нито един не бях повторил). Никъде обаче нямаше Feuerwurst. Изглежда, че тази невероятна кулинарна забележителност може да се купи само в Улм и Аугсбург (но както разбрах по-късно в Аугсбург се казва по друг начин). Според мен заслужава да има страница в Wikipedia, но за тези които не са я опитвали представлява вкусен и лут сандвич с големината на сандвичите, които яде Фред Флинстоун.

Понеделник докато проверявах cyber-пространството установих, че една моя добра позната от Аугсбург, ще лети „the day after tomorrow“ . Колкото и апокалиптично да звучи по нататашните събития пасват донякъде на тази дефиниция. Оказа се, че с Мария (Миме, ако решиш да правиш кариера в политиката, кажи да те кодираме с М.) имаме един и същи полет през Виена. Дори си взехме места заедно – да живее Online Check-In-a.

Във вторник до късно вечерта сменям номерата на колата в гаража. След това прехвърлям набързо багажа в по голям куфар и съм готов за потегляне. Последните 2 години в пътуване ми създадоха навик да си подреждам багажа за отрицателно време. В началото имах списък, но с времето целия процес стана толкова рутинен, че нещата за пътуване имат места както в стаята така и в куфара и процеса се състои в това, че само си сменят местата от куфара в стаята и обратното (за референция гледайте Up in the air с Джордж Клуни).

В 6 сутринта ми звъни единият от двата навити телефона. Никога досега не ми се е случвало да се успя за пътуване, но продължавам да си навивам по два телефона, незнам защо. Оправам се и потеглям за спирката на S-Bahn-a. Мислех да хвана S-Bahn-a в 6.51, но вътрешно предчувствах, че няма смисъл да бързам много така, че успях да го изпусна. Хванах следващия, но летището е само на 25 минути така, че съвсем скоро бях на гишето за предаване на багажа. Оставих си багажа и минах през проверката на летището, за там също бях създал рутинни навици за събличане и обличане и скенера само веднъж до сега ми е писуквал. Срещнахме се с Мария на Гейт 23 и се започна голямото чакане. Първоначално се оказа, че във Виена има мъгла и не можем да излетим от Мюнхен за Виена, за това полета ни беше отложен с около час. Времето обаче мина доста бързо докато синхронизираме информация-та какво става в Мюнхенско, Аугсбургско и от части Хесенско. Качихме се на самолета, на любимите места - редица 7. Това като се замисля може би наистина беше щастливото число за деня, което ни донесе много късмет. Много обичам момента на излитането, когато самолета се ускорява и силата те залепя на седалката. Полета от Мюнхен до Виена ми се стори колкото пътуването с S-Bahn до летището. Когато кацнахме във Виена бяхме на изход номер 7. След толкова много време прекарано по летищата, дори и в непознатото досега виенско летище се, чувствах като у дома си и бързо се ориентирахме на кой гейт ни е полета за София. Когато отидохме на съответния гейт беше пълно с чакащи хора и хора с отменени полети за Англия. Ето тук започна да се усеща онова чувство от „the day after tomorrow“. Запознахме се и с едно момиче, което ни разправи как миналата година летяла 5 дена от Англия до България. Проверихме cyber-пространството за новини и се оказа, че в София заради гъстата мъгла не кацат никакви полети. Някои от полетите кацат в Букурещ и след това пътуват с автобус до София. Междувременно нашия полет е отложен с един час. След това все пак ни качиха на самолета в готовност за излитане. Местата ни бяха редица 21, 7х3. Малко след това пилотът се обърна към пътниците с известие, че нямаме разрешение за кацане в София. Седяхме в този самолет сигурно още около 2 часа, през които ни снабдяваха със сандвичи и напитки. Тук е момента да отбележа – страхотно обслужване flyniki http://www.flyniki.com. Пилотът съобщи, че имаме 3 проблема (ха-ха сега звучи забавно, но все пак едва ли е най-успокоителното нещо което пътниците очакват да чуят). Първия е, че не са успели да кацнат на време от Рим, вторият е, че сме с един човек повече на борда (не можах да разбера дали този човек са го взели в пилотската кабина, защото не видях правостоящи) и третия, че времето в София е все още лошо. Има голяма вероятност да отменят полета и тези хора които не им се чака могат да слизат. Ние започнахме да се чудим какво да правим и да планираме какво може да се прави във Виена. Можеше да посетим виенския коледен пазар – щеше да ми е 5-тия различен за тази година. Виена е хубав град и има много за разглеждане. Интересна житейска поука, която бях забелязал и която се потвърди и в този случай е, че когато човек приеме събитията и започне да гледа положително на тях, те се нареждат по най-добрия възможен начин! Този подход използвахме и в този случай. Вече се бяхме приготвили да ходим да пием греяно вино на виенския коледен пазар, когато пилотът съобщи, че пали двигателите и потегля към България – евала flyniki. Не беше много сигурен къде, ще кацне , можело и в Пловдив, но потеглял. Отново ни раздават сандвичи и напитки – вече сме преяли и препили! Аз питах една от стюардесите, къде според нея, ще кацнем. Тя каза, че никой не знаел. Аз исках да разбера, какво би предположила на базата на нейния опит в такива ситуации. Тя ми отговори, забележете: толкова лошо никога не е било!!! Добре, че нямах страх от летене!

Наближихме софийското поле, което се виждаше перфектно и нямаше никаква мъгла, но когато наближихме летището нищо не се виждаше. Чувал съм, че летището е строено през втората световна с военна цел в мъглива област, за да е трудно за бомбандиране. Но в днешно време за граждански полети това е крайно непрактично. Въпреки мъглата самолетът се приземи успешно. Още веднъж комплименти flyniki http://www.flyniki.com. След като кацнахме установихме, че ние сме едни от малкото късметлии, които са кацнали днес. Повечето или са кацнали на друго място или са се завъртяли около София и върнали обратно в първоначалните дестинации.

Пожелавам на всички пътуващи да се приберат успешно при семействата си и весели празници!

Bye Bye Ulm

Здравейте приятели,
Отново се позагубих малко по европейските пътища, но е крайно време за нов пост.
Този пост е посветен на Улм, градът в който прекарах 9 години и преживях много приключения. Специални поздрави на всичко приятели, които срещнах там.
След хубавото лято в България, още преди да влезе живота ми в обичайните релси реших, че е време за някаква промяна. Застоя не е хубаво нещо - за разлика от динамиката. Не, че живота ми не бе достатъчно динамичен с работата като Field tester, но изходната позиция не се променяше. За това реших да се преместя (по мое мнение) в най-динамичния град в Германия – Мюнхен. Мюнхен ме превлече още преди една година по време на един Field-Test проект. И още тогава си казах, че един ден трябва да живея в този град. Както всички знаем човек много трябва да внимава какво си пожелава. И ето една година по-късно желанието ми е факт и аз си намерих работа в Мюнхен и започнах да планирам местенето си към Баварската столица. Ще пропусна подробностите около преместването, само ще спомена, че изминах маршрута Улм – Мюнхен – Улм, както и Мюнхен – Улм – Мюнхен поне десет пъти в рамките на един месец, както и, че станах специалист бояджия, хамалин итн...
Тук е мястото да благодаря и на групата от Улм, която ми помогна с преместването. Г1, В. Jr. благодарности и респект, че се оправихте без навигация в Мюнхен, С., че успя да намериш пицария да си поръчаме пица, когато бяхме толкова изгладнели.
Намирането на апартамент в Мюнхен се оказа много по-трудно отколкото намирането на работа. Все пак с много навъртяни километри и с добър Market-Analysis и това се уреди. Благодарности на Братчеда за подкрепата и за едно добро съжителство!
Преместих се в Мюнхен, живях там 4 дена и първия ми проект от работата се оказа във Франкфурт. За добро или за лошо проектите в новата работа са по дълги от седмица така, че в момента прекарвам повече време във Франкфурт отколкото в Мюнхен. Дори уикенда след първата ми работна седмица бях на сватба в Кьолн и понеже се бяха събрали 12 дни в които не се бях прибирал в апартамента в Мюнхен, бях забравил на кой етаж точно живея. А багажа ми от преместването все още стоеше неразопакован - в кутии. Така е като не внимава човек и си поръчва динамика - Мюнхен, Франкфурт и Улм вече незнам точно в кой град живея.
В новата работа работя при различни клиенти и първия ми проект е в „солиалистическото“ предприятие немски железници, където ми се случиха толкова забавно-трагични неща, че няма как да не ги споеделя с вас. Просто там думата бюрокрация придобива друг смисъл. Незнам как е било през социализма, но си го представям подобно. И в случая действието се развива в центъра на столицата на европейската иконимика - Франкфурт. Още от първия работен ден ме шашнаха с бюрокрация, че трябва да си поръчам стол и кабел за мрежата със специален формуляр, неможело така да си взема просто някой стол и кабел. Забавните моменти продължиха, когато ми се счупи компютъра и прекарах сигурно 1-2 работни часа с разговори с IT-Support-a (IT-crowd ряпа да ядат) и после една седмица без компютър (добре, че имах Laptop) . След още няколко телефонни разговора и на другия ден, на по-следващия ден дойде техник, чиято задача беше да провери мрежовия кабел, който беше наред. Той си отбляза, че си е свършил работата и, че той е само за мрежовите кабели, за другите проблеми не отговарял. Аз започнах да му обеснявам, че харддиска се е прецакал итн, но напразно нашия човек беше само по кабелите. Последваха още два дена разговори с IT-то, след което ми пратиха друг техник с по широки познания. Той се мъчи стартира, рестартира. На другия ден пак дойде, пак се мъчи - не става. Идва трети техник!!! Вече забравих той един или два дена идва, но в крайна сметка ми смени компютъра с друг - най-накрая. Но върха на сладоледа беше един друг техник който идва 3 пъти за да смени ключа на лампата, защото ако натиснеш малко по-рязко и скърцал. Първо го смени с един временен и след това поръча нов, а една седмица след това дойде отново и инсталира новия. Все пак сме в отдел IT-Test така, че не се очудвам, че някой е натиснал по силно ключа на лампата и е остановил този дефект и след това е подал оплакване, че не може да работи при такива условия на труда.
Последната случка за която си спомням в момента се разви вчера при подготовката за коледния купон в отдела. На този коледен купон, трябваше да си разменяме подаръци, които обаче не трябваше да са купени, ами вещи от вкъщи, които вече не се използват. В деня на самия купон влака ми от Мюнхен до Франкфурт закъсня. Много е забавно когато закъсняваш за работа заради работодателя си (Deutsche Bahn), така човек има винаги добро оправдание. Пристигам аз в 11 часа в офиса и ме посрещат с някаква паника, все едно централния сървър не работи. Каква била работата, за размяната на подараците всеки трябва да има номерче, а пък аз съм нямал. По тази причина шефа на отдела идвал специално два пъти да ме търси.
Забавните моменти ще продължават и през следващата година. Междувременно свикнах на този начин на живот Понделник – Петък: Франкфурт, Събота - Неделя: Мюнхен. Дори този weekend включих и Берлин където в Петък беше фирмения ни коледен купон, но за това ще разкажа в някой друг пост.
За съжаление с този живот на релси не ми остана време да направя подобаващо изпращане на Улм, както и да хапна Feuerwurst, защото както останових нито в Мюнхен, нито в Берлин, нито в Франкфурт има такова нещо. Но пък от друга страна след толкова много време прекарано в Улм не мисля, че трябва да се разделям с Улм, защото винаги мога да го посетя така, че приятели, очаквам с нетърпение следващото парти при вас.
Весели празници и щастливо посрещане на Новата Година!