Барселона

В този пост ще споделя моите впечатления от Барселона, където имах удоволствието да прекарам последните няколко дни и да се сбогувам с морето за това лято.

Малко лирическо отклонение: това лято може да се класира като най-морското ми лято до сега. Общ резултат от 30 дни на плажа: 5 пъти в Италия, веднъж в Гърция, веднъж на Свети Влас във България и накрая във Барселона. Летвата за догодина е много висока. Колкото и банално да звучи за пореден път се убедих колко е хубаво човек да бъде на море, да ходи по пясъка, да играе плажен волейбол, да се пече на слънце, да се разхлажда във водата, да кара сърф и да чува звука на разбиващите се във брега вълни. Определено това е едно от местата, където човек трябва да прекарва една достойна част от живота си.

Сега да се върнем отново към Барселона. Полетите и в двете посоки бяха доста ранни така, че още в 7 часа излитаме от летището в Мюнхен и след около 2 часа полет ни посреща топлата южна Барселона. Хващаме си автобус до единия от централните площади – Каталуния (другия известен площад е Испания). На Каталуния има много гълъби и от този площад тръгват много улички във всички посоки. Една от тях (La Rambla) е по посока на морето и е доста оживена. От Каталуния си хващаме Метро за няколко спирки. След като излизаме от метрото се озоваваме на голямо кръгово , което е от части още в строеж. За щастие си бях инсталирал картите на Барселона в телефона и с негова помощ успехме да си намерим хотела (не по най-оптималния маршрут).

Понеже температурата е около 30 градуса и имам рекорд да постигам (30 дни плаж), слагаме плувките и потегляме към плажа. Плажа е на около 4-5 спирки с автобус. За разлика от метрото автобусните линии и спирки са толкова странно и неразбираемо подредени, че ние за целия си престой не можахме да се ориентираме къде тръгват, на къде отиват и къде спират. Но автобуса до плажа го запомнихме (номер 10).

След като слязохме пред нас се разкри прекрасната гледка на плажа на Барселона, широка алея за вилосипедисти и джогинг, която беше осеяна с палми, яхтено пристанище, широка плажна ивица, a в далечината се виждаше футуристичната сграда на хотел Барселона W, синьо и спокойно море.

Пясъка беше малко по тъмен и едър от сабиадорския, а водата беше топла колкото в Сабиадоро през Юни. Единственото нещо което нарушаваше перфектността на обстановката бяха плажните продавачи, който минаваха през около 30 секунди. То не бяха масажи (на испански масахе), не бяха коли, агуа (вода), бира, сервеса, мохитота, рокли, тапас и какви ли още не безброй неща които дори не разбирахме.Бяха на всякъде и постоянно. Вечер сменяха менюто и локейшъна и продаваха вместо Кока-Кола само Кока. Понеже ни предупредиха да внимаваме за багажа постоянно се озъртахме тези безброй продавачи от къде минават, защото понякога дори минаваха по двама едновременно.

В края на първия ден бяхме малко изморени заради ранното ставане и се разходихме по La Rambla от Каталуния до Пристанището, където видяхме паметника на Колумб и ядохме вкусни Тапас в едно заведение Тапа-тапа.

На следващия ден решихме да се направим на туристи и отидохме до Саграда Фамилия, която беше само на 2 спирки с метрото от хотела. Тя изглеждаше доста близко, но като тръгнахме да вървим вече не изглеждаше толкова близко. Саграда Фамилия (незнам защо на мен ми звучи по добре Сангрия Фамилия) е едно от произведенията на Гауди. Все още не е завършена, тъй като проекта е сметнат за срок от 200 години, а Гауди е бил на 31 години когато е започнал да се занимава с нея. Интересното е, че тя от двете страни изглевда съвсем различно. След като видяхме колометричната опашка пред нея решихме, че е по приятно да си прекараме времето на плажа отколкото в чакане да влезем вътре. Обаче така и така бяхме тръгнали по забележителности решихме да пробваме, още едно творение на Гауди. Къща която е проектирана така, че да няма прави линии. На път за нея направихме един пит-стоп в Старбъкс . Следобеда прекарахме на плажа, а вечерта разгледахме площад Испания. Вечеряхме тапас в един тапас бар в който работиха почти само азиатци. Общо взето гастраномията беше завладяна от азиатци, които за мое съжаление на превеха разлика между Latte Macchiato и кафе с мляко. Това го останових на следващата сутрин и то в заведние, което носеще славното име Cafeteria.

Испанската кухня беше различна и освен прословутите тапас, характерно за Барселона беше и паеята (ястие с ориз комбиниран или с месо или с морски дарове). Аз пробвах 2 пъти паеята с морски дарове, която беше интересна, но мисля, че на третия път бих я заменил за пица калцоне.

Интересното за третия ден беше, че ни валя толкова силен дъжд, че имах чувството, че сме на екватора. Тъй като си бях взел само едни дънки и въпреки усърдните ми опити да ги изсуша със сешуара – не успях. Вечерта се наложи да си обличаме якета, защото захладня.

Решихме да си купим тридневни карти за метрото, но понеже сме свикнали на строго регулираните правила в Германия решихме, че е логично картите след 24 часа да се водят към следващия ден и така да спестим един ден. Първо зададохме въпрос към един от служителите на метрото, но той честно си призна, че незнае. Препрати ни към информационното бюро на метрото., което може да се избере от всеки автомат за карти. Обадихме се на информационното бюро след като им обеснихме нашето намерение да си купим карти след полунощ и да ги използваме. Разговора протече така:

-„ So is it possible to buy these cards now and use them after midnight?”

-“No you cannot buy them now and use them for tomorrow”

-“So can we buy them after midnight and use them for tomorrow?”

-“It is better for you to buy them tomorrow”

-“So we should buy them tomorrow morning?”

-“Yes, it is better for you to buy them tomorrow morning”

In conclusion we decided to do what is better for us. Това стана и лаф на екскурзията. It is better for you. В крайна сметка е важно човек да прави, каквото е по-добре за него така, че с времето виждам все повече мъдрост в думите на човека от информационното бюро.

След дълъг ден включваш плаж, разходки по забележителностите и дъжд решихме да се изхитрим и да спестим едно прекачване с метрото. Какъв се оказа резултата: докато вървяхме към другата линия на метрото пред нас се разкри най-дългия подземен коридор, който бях виждал. Краят му почти не се виждаше. Определено не се препоръчва за хора страдащи от каустрофобия. Другата интересна функция на метрото в Барселона е сауна ефекта. Вечер в метрото температурата се вдига над 30 градуса, но затова пък климатиците в самите влакове са пуснати до край и действат като студения душ след сауната.

Странните случки за тази вечер не свършваха, но и ние не се предавахме да предизвикваме съдбата. Решихме да слезем на една спирка на коята не бяхме слизали до сега. Слязохме. Заедно с нас на тази спирка слезе цялото метро и всичките бяха младежи на видима възраст до 20. Решихме, че сигурно има някоя детска дискотека наблизо. Едвам излизаохме от метрото. Младежите бяха толкова много, че ескалатора се счупи и вървяхме пеша нагоре. Някои се качваха други слизаха, носеха пълни и полупразни бутилки с вино. След като излязохме от метрото се поинтересувахме на къде отиват. Те щъкаха наляво надясно без видима цел. По едно време забелязахме една групичка която ставаше все по-голяма (подобно на това как се събираха отделните парчета на Т1000 в Терминатор 2) и имаше определена посока. С голямо любопитство проследихме къде ще отидат. Те вървяха насочено, стигнаха до един мост, слязоха по едни стълби и застанаха пред оградата на една фабрика за строителни материали. Очаквахме, че нещо ще се случи там. Но нищо стояха си там и не можеха да продължат повече защото имаше мрежеста ограда. Пазача на фабриката не им обръщаше особенно внимание, а те набоколиха орградата и така си останаха. Погледахме ги още малко и решихме, че няма да успеем да разберем привичките на барселонските партита толкова бързо.

На следващия ден времето беше хлдно за плаж и продължихме с разходките по забалежителности. Първо се качихме на един от хълмовете по посока Тибидабо. Тогава се сетих за историята на Джоуи от Приятели как веднъж се разхождал покрай Тибидабо, която препоръча на Рос. Стана ми смешно. Е ние не стигнахме до легендарното езерце в историята на Джоуи, но затова пък разгледахме също толкова известния парк Гюел. Отново произведение на Гауди. Паркът се намира на върха на хълма и дори до него има ескалатори, защото е по-стръмно и от най-стръмните улици в Търново. Скоро чух един виц за Търново, че има само три посоки: наляво, надясно и по баира. Да се върнем обратно на парк Гюел. От него се вижда цялата Барселона и в центъра му има няколко сгради, които приличат на захарни къщички от приказките. Останалата част от него е също красива и осеяна с интересна тропическа растителност.

След това хапнахме за обяд в едно китайско заведение с привидно испанска кухня и се качихме на другия хълм - Монтик, където е Олимпийското градче от 1992. В момента ми се стори малко западнало, но определено през 1992 година е било грандиозно творение въпреки, че стила му е малко социалистически и се различава много от творенията на Гауди.

Последния ден отново ставаше за плаж. Последен ден в Барселона, последен 30ти ден на плажа. Разходихме се до известния плаж Барсалонета, където се издигаше футуристичната сграда на хотел Барселона W. От тази сграда човек има чувството, че се намира в морето. От едната страна се разкрива пристанището и целия град, а от другата безкрайната морска шир. Запаметихме тази гледка, за да топли в студените зимни мюнхенски вечери.

Вечерта се разходихме за да си намерим някое интересно местенце за хапване и попаднахме на Happy, което се оказа българска верига. Вътре имаше фанелки и снимки на Стоичков от времената му в Барселона, а в заведението се почувствахме като във България. Част от сервитьорите бяха българи, а имаше и Шопска салата в менюто.

Това бяха последните интересни впечатления от този красив морски град, който може спокойно да си съперничи с Рим и Париж в класацията най-хубав град в Европа. Няма толкова много зебележителности колкото последните два, но има прекрасна атмосфера и красива брегова линия.

Рано сутринта кацнахме в Мюнхен температурата беше 5 градуса и се топлихме само от хубавите спомени.

Плажа на Барселона

Яхтено пристанище

На път за парк Гюел



Парк Гюел

Олимпийското градче

Хотел Барселона W на Барсалонета

Гледка от Барселона W

Уикенд в Сабиадоро

След като започнах да работя в Мюнхен, ми се засили вдъхновението за спонтанни пътувания до близки дестинации през уикенда. И така Петък в 8 часа вечерта със съквартиранта се въртим във вкъщи и се чудим дали не е вече време за едно бързо моренце в Италия. Към 9 се натоварваме 3ма човека на колата и потегляме. По това време магистралата е почти празна, защото повечето хора са си планирали пътуването още преди няколко дни и не тръгват по това време.

Пътуваме бързо и много скоро сме в Австрия, където както на отиване така и на връщане вали страшен дъжд. Фабриката за облаци, както казва съквартиранта.

Пристигаме в къмпинг Сабиадоро към 3 през нощта, за щастие сме си запазили палатка и не се налага да я опъваме по това време.

Оставяме набързо багажа в палатката и понеже е много тъмно, решаваме да ходим на плаж и като се приберем по светло да си оправяме леглата. Речено сторено.

Тръгваме към плажа и в този момент започва леко да ръми. Ние така и така сме по плувки и хавлии, затова продължаваме към плажа с бодра крачка.

Дъждът се засилва, а на входа на плажа седи пазач, който загубва ума и дума като ни видя с хавлиите. Така и така той знаеше само италиански, затова ни обяви за луди и се отказа да се занимава с нас. Когато пристигнахме на плажа вече започна да вали много силно. Ние се скрихме под един чадър. Отворихме си компактен бар на малката масичка под чадъра, все още правейки се, че няма буря. За музикално оформление ни служеха капките които барабаняха по чадъра и гръмотевиците, който се засилваха. Някои от гръмотевиците се чуваха за по малко от психологическата граница от една секунда (малко математика: при скорост на звука от 330м/с разлика за по малко от една секунда означава, че светкавицата е на по малко от 300м). На всичкото отгоре духаше и много силен вятър така, че въпреки чадъра валеше от всички посоки. Но ние въпреки това се радвахме на морето. Факта, че моя ден започна във Франкфурт и завършваше на плаж във Италия ме мотивираше достатъчно да издържа на мокрия му край. От време на време ми минаваше някоя друга мисъл от рода на, дали е безопасно да се седи под чадър в гръмотевична буря и дали това, че е отворен помага по някакъв начин. След това набързо прогонвах тези мисли от главата си без да ги споделям с останалите обитатели на чадъра.

След като отмина дъжда и остана само вятъра решихме да проверим водата в морето. Тя се оказа невероятно топла, но понеже нямахме вече почти нищо сухо по нас сметнахме, че сме се отбелязали с нощно къпане.

Посрещнахме слънцето (почти July morning, понеже беше 15.Юли) и се прибрахме в палатката да поспим.

Охраната на къмпинга, не можеше да повярва. Първо, че пристигаме в 3 часа през нощта и второ, че отиваме на плаж в най-голямата буря. Мисля че заслужихме достатъчно респект, за да ни пазят всеки уикенд по една палатка.

Това беше основната част от приключението. Останалите ден и половина прекарахме на плажа, главно през деня и без дъжд.

Първата нощ спахме като къпани – буквално, но на следващия ден установихме, че нямаме легла, а спим на шезлонги. Другото интересно явление бяха някакви неизвестни насекоми, които издаваха много интересен и монотонен звук. В началото си мислехме, че или някой полива пред палатката ни или, че нещо ни е станало след гръмотевиците от предишната вечер.

Друго интересно откритие беше, че е възможно да се яде пица на плажа. Аз лично много се зарадвах на това откритие.

И така, неделя следобед се отправихме обратно към дъждовния Мюнхен, като оставихме част от компанията за една седмица там за да пазят палатката.

Tutto Mare

От къде да започна? Напоследък живота ми е толкова забързан, че почти не ми остава време да си подредя мислите и преживяванията. Като цяло искам да ви разкажа за току що преживения уикенд в Италия, но май трябва да се върна малко назад и да спомена, че прекарах миналия уикенд в България.

Така, че нека първо се върнем една седмица назад, когато веднага след петъчния работен ден се отправих по вече познатия ми въздушен маршрут: Франкфурт – София. Короната на пътуването беше годишнината от абитуренския бал (10 годишнината) и бяхме решили да се съберем да видим на кой как му се отразява живота след училище. Имаме вече няколко бебета, едно от което е дори и адаш. Така, че класа се разширява. Съботата в която беше срещата ни се падаше работен ден и може би за това не можахме да се съберем всички, но все пак се събрахме 7 човека плюс класната което прави почти 50% успеваемост. След 10 години повече.

Понеделник сутринта летях обратно за Франкфурт. За обобщение – прекарах един много динамичен и забавен уикенд включвайки София, Велико Търново, Спайдера и Щастливеца. Както и хубавото преживяване да видя хора, който не бях виждал много отдавна.

Оставаха ми три работни дни във Франкфурт, защото четвъртък щеше да бъде почивен ден. Минаха бързо заради мисълта, че четвърък ще бъда на северното адриатическо море в Италия. Нароченото място беше къмпинг, който се намираше на изток от Венеция и се казваше Сабиадоро.

Сряда вечерта пристигнах в апартаментчето в Мюнхен, което за съжаление не бях посещавал от две седмици, но и този уекенд не можах да му обърна много внимание. Извадих набързо ризите от куфара и ги замених с тениски, намерих плувките, които бяха зазимени от миналата година. Приготвих и другите принадлежности за плаж, като слънчеви очила, шапка, топка итн. Вече беше станало към 11 часа и реших, че няколко часа сън ще ми се отразят добре.

На сутринта потегляме. Тръгваме от Мюнхен в мрачно и кладно време (завърнахме се в дъждовно). Докато излезем от Мюнхен мина околко час, но някъде към 6 вече цепим въздуха по познатата магистрала за Залцбург (по същата се пътува и за България). До навлизането ни в Алпите времето не се променя особенно, но веднага след като ги преминахме пекна слънце и стана топло. Като хора от южна и топла държава си зададохме логичния въпрос, дали не живеем от грешната страна на Алпите. В момента движейки се в влака между Мюнхен и Франкфурт и гледайки облачното време навън се сетих отново за този въпрос. Но да оставим времето да изястни отговора.

Пристигнахме в къмпинга Сабиадоро. Резервирали сме си бунгало с 2 стаи. Доволно се настаняваме и отиваме на плаж. Докато вървим към плажа все още слънцето се криеше зад облаците но веднага след като стъпихме на плажа облаците изчезнаха. Като по поръчка. Водата първия ден ни се стори доста хладна, но на втория и третия ден вече смело влизахме в нея. Дори аз на третия ден си взех надуваем дюшек на който прекарах около 40 минути във водата и доста изгорях. Когато излязох на брега всички бяха много загрижени за мен и аз започнах да се замислям, че лилавия цвят на кожата не е нормален на нашата планета, дори и да си с болярска кръв.

Петък дойде подкрепление от Мюнхен от 3ма души и 2 палатки, които издигнахме срещу нашето бунгало. Плаж, море, слънце – чудесна предпоставка за много добра почивка, като включим и веселата компания стана един прекрасен уикенд, и всички се надяваме да бъде последван от повече такива. На третия ден вече можехме да си поръчваме на италиански (уно калцоне и уно шпеци). В пицарията срещу къмпинга правеха невероятно калцоне, а може би заради многото немци, които идваха там на почивка всички говореха на немски, но аз усърдно продължавах да ги мъча на английски. Дори и немските напитки, като шпеци (кола и фанта) бяха пробили.

Един ден ходихме да ядем миди, е аз вече веднъж бях ял миди като бях на 6 и те бяха оставили траен спомен в съзнанието ми така, че си ядох лазаня. Май и на другите не им се отразиха много добре мидите така, че това което мога да ви посъветвам е внимавайте ако си поръчвате (едни миди). Мисля, че в същия ден се роди крилатата фраза Туто Маре (Браво Иво). Не можахме да установим дали сме я чули някъде или сме си я измислили, но мисля да я използвам за заглавие на Блога. Туто Маре в много буквален превод – всичко е море. Установихме, че в италианския всички думи завършват на гласна, което само по себе си е феномен. Все още не мога да се сетя за италианска дума която да завършва на съгласна. А Вие?

Доволни, щастливи, изгорели и преяли с миди се завърнахме в любимия Мюнхен, който след такъв уикенд в Италия не беше така любим, особенно като ни посрещтна с светкавична буря и 10 градусна разлика. Но все пак Мюнхен си остава отправната точка за много такива преживявания така, че още веднъж искам да изкажа комплиментите си за този град. И все пак Туто Маре в Италия.