Малко лирическо отклонение: това лято може да се класира като най-морското ми лято до сега. Общ резултат от 30 дни на плажа: 5 пъти в Италия, веднъж в Гърция, веднъж на Свети Влас във България и накрая във Барселона. Летвата за догодина е много висока. Колкото и банално да звучи за пореден път се убедих колко е хубаво човек да бъде на море, да ходи по пясъка, да играе плажен волейбол, да се пече на слънце, да се разхлажда във водата, да кара сърф и да чува звука на разбиващите се във брега вълни. Определено това е едно от местата, където човек трябва да прекарва една достойна част от живота си.
Сега да се върнем отново към Барселона. Полетите и в двете посоки бяха доста ранни така, че още в 7 часа излитаме от летището в Мюнхен и след около 2 часа полет ни посреща топлата южна Барселона. Хващаме си автобус до единия от централните площади – Каталуния (другия известен площад е Испания). На Каталуния има много гълъби и от този площад тръгват много улички във всички посоки. Една от тях (La Rambla) е по посока на морето и е доста оживена. От Каталуния си хващаме Метро за няколко спирки. След като излизаме от метрото се озоваваме на голямо кръгово , което е от части още в строеж. За щастие си бях инсталирал картите на Барселона в телефона и с негова помощ успехме да си намерим хотела (не по най-оптималния маршрут).
Понеже температурата е около 30 градуса и имам рекорд да постигам (30 дни плаж), слагаме плувките и потегляме към плажа. Плажа е на около 4-5 спирки с автобус. За разлика от метрото автобусните линии и спирки са толкова странно и неразбираемо подредени, че ние за целия си престой не можахме да се ориентираме къде тръгват, на къде отиват и къде спират. Но автобуса до плажа го запомнихме (номер 10).
След като слязохме пред нас се разкри прекрасната гледка на плажа на Барселона, широка алея за вилосипедисти и джогинг, която беше осеяна с палми, яхтено пристанище, широка плажна ивица, a в далечината се виждаше футуристичната сграда на хотел Барселона W, синьо и спокойно море.
Пясъка беше малко по тъмен и едър от сабиадорския, а водата беше топла колкото в Сабиадоро през Юни. Единственото нещо което нарушаваше перфектността на обстановката бяха плажните продавачи, който минаваха през около 30 секунди. То не бяха масажи (на испански масахе), не бяха коли, агуа (вода), бира, сервеса, мохитота, рокли, тапас и какви ли още не безброй неща които дори не разбирахме.Бяха на всякъде и постоянно. Вечер сменяха менюто и локейшъна и продаваха вместо Кока-Кола само Кока. Понеже ни предупредиха да внимаваме за багажа постоянно се озъртахме тези безброй продавачи от къде минават, защото понякога дори минаваха по двама едновременно.
В края на първия ден бяхме малко изморени заради ранното ставане и се разходихме по La Rambla от Каталуния до Пристанището, където видяхме паметника на Колумб и ядохме вкусни Тапас в едно заведение Тапа-тапа.
На следващия ден решихме да се направим на туристи и отидохме до Саграда Фамилия, която беше само на 2 спирки с метрото от хотела. Тя изглеждаше доста близко, но като тръгнахме да вървим вече не изглеждаше толкова близко. Саграда Фамилия (незнам защо на мен ми звучи по добре Сангрия Фамилия) е едно от произведенията на Гауди. Все още не е завършена, тъй като проекта е сметнат за срок от 200 години, а Гауди е бил на 31 години когато е започнал да се занимава с нея. Интересното е, че тя от двете страни изглевда съвсем различно. След като видяхме колометричната опашка пред нея решихме, че е по приятно да си прекараме времето на плажа отколкото в чакане да влезем вътре. Обаче така и така бяхме тръгнали по забележителности решихме да пробваме, още едно творение на Гауди. Къща която е проектирана така, че да няма прави линии. На път за нея направихме един пит-стоп в Старбъкс . Следобеда прекарахме на плажа, а вечерта разгледахме площад Испания. Вечеряхме тапас в един тапас бар в който работиха почти само азиатци. Общо взето гастраномията беше завладяна от азиатци, които за мое съжаление на превеха разлика между Latte Macchiato и кафе с мляко. Това го останових на следващата сутрин и то в заведние, което носеще славното име Cafeteria.
Испанската кухня беше различна и освен прословутите тапас, характерно за Барселона беше и паеята (ястие с ориз комбиниран или с месо или с морски дарове). Аз пробвах 2 пъти паеята с морски дарове, която беше интересна, но мисля, че на третия път бих я заменил за пица калцоне.
Интересното за третия ден беше, че ни валя толкова силен дъжд, че имах чувството, че сме на екватора. Тъй като си бях взел само едни дънки и въпреки усърдните ми опити да ги изсуша със сешуара – не успях. Вечерта се наложи да си обличаме якета, защото захладня.
Решихме да си купим тридневни карти за метрото, но понеже сме свикнали на строго регулираните правила в Германия решихме, че е логично картите след 24 часа да се водят към следващия ден и така да спестим един ден. Първо зададохме въпрос към един от служителите на метрото, но той честно си призна, че незнае. Препрати ни към информационното бюро на метрото., което може да се избере от всеки автомат за карти. Обадихме се на информационното бюро след като им обеснихме нашето намерение да си купим карти след полунощ и да ги използваме. Разговора протече така:
-„ So is it possible to buy these cards now and use them after midnight?”
-“No you cannot buy them now and use them for tomorrow”
-“So can we buy them after midnight and use them for tomorrow?”
-“It is better for you to buy them tomorrow”
-“So we should buy them tomorrow morning?”
-“Yes, it is better for you to buy them tomorrow morning”
In conclusion we decided to do what is better for us. Това стана и лаф на екскурзията. It is better for you. В крайна сметка е важно човек да прави, каквото е по-добре за него така, че с времето виждам все повече мъдрост в думите на човека от информационното бюро.
След дълъг ден включваш плаж, разходки по забележителностите и дъжд решихме да се изхитрим и да спестим едно прекачване с метрото. Какъв се оказа резултата: докато вървяхме към другата линия на метрото пред нас се разкри най-дългия подземен коридор, който бях виждал. Краят му почти не се виждаше. Определено не се препоръчва за хора страдащи от каустрофобия. Другата интересна функция на метрото в Барселона е сауна ефекта. Вечер в метрото температурата се вдига над 30 градуса, но затова пък климатиците в самите влакове са пуснати до край и действат като студения душ след сауната.
Странните случки за тази вечер не свършваха, но и ние не се предавахме да предизвикваме съдбата. Решихме да слезем на една спирка на коята не бяхме слизали до сега. Слязохме. Заедно с нас на тази спирка слезе цялото метро и всичките бяха младежи на видима възраст до 20. Решихме, че сигурно има някоя детска дискотека наблизо. Едвам излизаохме от метрото. Младежите бяха толкова много, че ескалатора се счупи и вървяхме пеша нагоре. Някои се качваха други слизаха, носеха пълни и полупразни бутилки с вино. След като излязохме от метрото се поинтересувахме на къде отиват. Те щъкаха наляво надясно без видима цел. По едно време забелязахме една групичка която ставаше все по-голяма (подобно на това как се събираха отделните парчета на Т1000 в Терминатор 2) и имаше определена посока. С голямо любопитство проследихме къде ще отидат. Те вървяха насочено, стигнаха до един мост, слязоха по едни стълби и застанаха пред оградата на една фабрика за строителни материали. Очаквахме, че нещо ще се случи там. Но нищо стояха си там и не можеха да продължат повече защото имаше мрежеста ограда. Пазача на фабриката не им обръщаше особенно внимание, а те набоколиха орградата и така си останаха. Погледахме ги още малко и решихме, че няма да успеем да разберем привичките на барселонските партита толкова бързо.
На следващия ден времето беше хлдно за плаж и продължихме с разходките по забалежителности. Първо се качихме на един от хълмовете по посока Тибидабо. Тогава се сетих за историята на Джоуи от Приятели как веднъж се разхождал покрай Тибидабо, която препоръча на Рос. Стана ми смешно. Е ние не стигнахме до легендарното езерце в историята на Джоуи, но затова пък разгледахме също толкова известния парк Гюел. Отново произведение на Гауди. Паркът се намира на върха на хълма и дори до него има ескалатори, защото е по-стръмно и от най-стръмните улици в Търново. Скоро чух един виц за Търново, че има само три посоки: наляво, надясно и по баира. Да се върнем обратно на парк Гюел. От него се вижда цялата Барселона и в центъра му има няколко сгради, които приличат на захарни къщички от приказките. Останалата част от него е също красива и осеяна с интересна тропическа растителност.
След това хапнахме за обяд в едно китайско заведение с привидно испанска кухня и се качихме на другия хълм - Монтик, където е Олимпийското градче от 1992. В момента ми се стори малко западнало, но определено през 1992 година е било грандиозно творение въпреки, че стила му е малко социалистически и се различава много от творенията на Гауди.
Последния ден отново ставаше за плаж. Последен ден в Барселона, последен 30ти ден на плажа. Разходихме се до известния плаж Барсалонета, където се издигаше футуристичната сграда на хотел Барселона W. От тази сграда човек има чувството, че се намира в морето. От едната страна се разкрива пристанището и целия град, а от другата безкрайната морска шир. Запаметихме тази гледка, за да топли в студените зимни мюнхенски вечери.
Вечерта се разходихме за да си намерим някое интересно местенце за хапване и попаднахме на Happy, което се оказа българска верига. Вътре имаше фанелки и снимки на Стоичков от времената му в Барселона, а в заведението се почувствахме като във България. Част от сервитьорите бяха българи, а имаше и Шопска салата в менюто.
Това бяха последните интересни впечатления от този красив морски град, който може спокойно да си съперничи с Рим и Париж в класацията най-хубав град в Европа. Няма толкова много зебележителности колкото последните два, но има прекрасна атмосфера и красива брегова линия.
Рано сутринта кацнахме в Мюнхен температурата беше 5 градуса и се топлихме само от хубавите спомени.
Плажа на Барселона
Яхтено пристанище
На път за парк Гюел
Парк Гюел
Олимпийското градче
Хотел Барселона W на Барсалонета
Гледка от Барселона W
