Моята мечта да
посетя някой топъл, южен остров наскоро се сбъдна. Въпреки, че много разглеждах
полетите за Канарските отрови, нещата се развиха по-малко по различен начин и
се оказах на Балеарските острови или по точно на Майорка.
Пътуването
започна много рано сутринта. Още в 3:00 а.м. алармата започва да звъни и ние
достягаме куфарите пълни със морски пренадлежности (плувки, слънчеви очила и
масла).
В полусънено
състояние се добираме до спирката на извънградския влак (S-Bahn), слизаме на летището, минаваме проверката за
сигурност и се качваме на самолета. За първи път пътувам с Кондор и имах
представата за тях, че са нискобюджетна компания. Бях много приятно изненадан.
Предлагаха напитки и закуска, също това клипчето им за мерките на сигурност
беше много интересно и забавно. Дори пуснаха една серия на „How I met your mother“ по време на пътуването. Също така прочетох в списанието им за първия в
историята полет на Кондор. След края на 2-рата Световна Война са превозвали
американци (по това време единствените хора в Германия с пари) до Израел.
Полета е траял 3 дена през Ница и Гърция. Едно от забавните неща в края на
историята беше полета навръщане. Днешните мерки за сигурност изглеждат смешни
на фона на тогавашните. Забележете: коридора на самолета (където върви
стюардеста) е бил пълен с персийски килими, а по прозорците са висяли най
различни армагани и подаръци от обетованата земя. В днешно време, човек един
плажен чадър не може да си вземе в самолета.
Полета мина бързо
и вече летяхме над острова пресичайки го от северо-изток на юго-запад. След
като кацнахме, се зачудихме как да стигнем до хотела си, тъй като не си бяхме
резервирали трансфер.Единия вариант беше такси, а другия да се присаединим към
другия трансфер и да си доплатим. Организатора през който си бяхме взели
пътуването беше Neckermann, затова попитахме първия представител на Neckermann. Оказа се испанско говорящ. Казах му името на хотела, без да пояснявам, че
нямаме трансфер, като очаквах това да стане на въпрос по-късно в разговора. Тъй
като разговора се състоеше само от „Hotel Timor“, „Si si“, Hotel Timor“, „Bus 158“ „Si si“, не можахме да стигнем до часта със
плащането на трансфер-а. Като честни и примерни туристи, ние предполагахме, че
ще имаме и други възможности да оправим тази несправедливост. Следващата
служителка на Neckermann, говореше немски, но по една или друга
причина разговора ни отново се съкрати до „Hotel Timor“, „Bus 158“. Надеждата остана за момента на качването на
автобуса. Намерихме автобус номер 158. Там ни посрещтна весел испанско говорящ
шофьор, който ни качи куфарите и се повтори сценарий на разговор 1. Качихме се
гузни и в очакване всеки момент да ни преброят, открият и посочат с пръст
публично. Нищо от това не се случи. Появи се една от аниматорките на Neckermann. Пожела ни приятно прекарване. Както и да обърнем внимание на факта, че
Майорка не е само Балерман и алкохол и предлага много други неща. И автобуса
тръгна по тесните улички да оставя туристите по хотелите.
Времето на
Майорка беше перфектно. Между 20 и 28 градуса, но тък като е доста на юг
слънцето пече много перпендикулярно и отвисоко. Бързо се изгаря и на слънце
човек има чувството, че е над 30, докато на сянка е приятно прохладно. На
небето няма нито едно облаче – кристално синьо небе. Сега разбирам, защо
немците толкова много харесват Майорка и искат да живеят там. Много немци в
пенсионна възраст си къпуват къщи и се преместват да живеят на острова.
Нашия хотел е
малко в страни от туристическата област – пълна със пияни тинейджъри дошли да
купонясват на острова. Хотела беше спокоен, Отпред имаше басейн и от терасата
се виждаше морето. В началото не ни беше лесно да намерим пътя за плажа, защото
централния вход не водеше на никъде, а един от страничните входове водеше към
плажа.
Алеята покрай
плажа е пълна със заведения. През няколко стотин метра имаше капанчета с номера
(B01, B02, B03 = Ballermann). Всичко това
говореше, че бяхме в центара на събитията на Ballermann 2012 (http://de.wikipedia.org/wiki/Ballermann_6).
Първия ден беше
доста дълъг имайки предвид късата нощ. Освен, че разгледахме плажа успяхме и да
пробвахме шезлонгите около басейна на хотела. Най-накрая стана време за вечеря.
За щастие имахме организирана вечеря в хотела, която беше доста богат бюфет. И
не ни се налагаше да обикаляме заведенията наоколо в търсене на нещо за ядене.
На следващия ден включихме
на летен ваканционен режим. Купихме си чадър, защото слънцето беше много силно
и бързо се изгаряше. Водата беше малко хладна, но ставаше за бързо къпане.
Навсякъде около плажа, дори и на плажа имаше промоутъри и продавачи на всякъкви неща, и рекламиращи партита и
дискотеки, както и немска и испанска кухня.
Плажа беше пълен
с хора, като пияните компании изпъкваха, защото бяха много шумни. Настроението
беше като на картнавал, Октоберфест или финал на световно първенство по футбол.
Научих правилата на една алкохолна игра, но разбрах как се казва. Играе се от 2
отбора от по 1 до n човека. Нареждат се един срещу друг
на растояние от около 10 метра. По средата слагат шише. Пред всеки от играчите
има бутилка бира. Един от отборите стреля по шишето с топка и ако уцели неговия
обор пие бирата докато противниковия играч изправи отново шишето и се върне на
мястото си. След това е наред да стреля другия обор. Побетител е този тийм, който
пръв си изпие бирата. Групите от пиещи хора бяха облечени по най-различен
скандален, смешен но със сигурност правещ впечатление начин: перуки, карнавални
облекла, немски носии за Октоберфест, имаше една група промоутъри (поне според
мен бяха такива), която беше облечена с кожени панталони като на Октоберфест,
тениски с баварското знаме, шапки на баба Яга, вървяха в такт от двете страни
на улицата и скандираха нещо на баварски. Повечето групи имаха касетофони и мегафони
(каквито имат футболните агитки) или някакъв друг инструмент за съдаване на
шум. Около плажа е пълно със заведения и магазини, които са оптимизирани за
продажбата на алкохол, който е също така много евтин. Оптимизирани в смисъл на
това, че всички необходими неща са на видно и достъпно място. Акохола, съдове за
изстудяване и пиене, лед. В общи линии не се играе на дребно с чаши. Пие се
директно от кофи (те също се продават директно заедно с алкохола за напълване
на кофата) и дълги (по 1 метър) сламки с голям дебит.
В един от
следващите дни се разходихме до Палма, столицата на острова. Взехме си градски
автобус до там. Той пътува около 40 минути в едната посока и ни остави на
площад „Испания“. От там тръгнахме към крайбрежието, като минахме покрай
известната катедрала на Палма и площад „Майор“. Беше петък вечер, но въпреки
това столицата ми се стори празна в сръвнение с туристическата област в която
ни беше хотела. Архитектурата прилича много на тази във Барселона само, че без
Гауди. Уличките са сравнително тесни и ми напомнят малко на Венеция. Оказа се,
че в Палма има също така метро, което е интересен феномен за остров. Било се е
наводнило наскоро, но сега отново е в действие. Метрото свързва площад Испания
със студентския град, който е на север от центъра (в обратна посока на
крайбрежието). Навръщане изпуснахме редовните автобуси и се прибрахме с такси.
Като изключим
пътвия ден, който беше много дълъг и изпълнен с впечатления, останалите дни се
изнизаха много бързо и настана време да стягаме багажа и да се прибираме към
Германия. Събрахме малко слънце и открихме летния сезон. Също така моята мечта
за остров се сбъдна и останах много доволен.
За последния ден
си бяхме поставили цел да изтъргуваме сравнително новия чадър, който закупихме
на някой новодошъл турист. Малко преди да приключим плажния ден започнахме да
се ориентираме в пазара и да се огледаме кой има нужда от чадър. Оказа се, че
съотношението на търсене към предлагане не е в наша полза. Повечето туристи,
които се прибираха си бяха оставили чадърите по плажа и човек може да мине и да
си прибере някой безстопанствен чадър. Решихме да си не си оставяма вярно
отлужилия чадър на произвола на съдбата и си го прибрахме в Мюнхен.
Всички почивки
рано или късно свършват, както и нашата в Майорка и се отправихме обратно към
Германия, където ни очакваше прохладно време. Летището беше пълно с изморени
туристи, който се връщат към работната реалност в Германия и ентусиазирани току
що пристигащи. Служителите на летището които се грижат за сигурноста имат доста
работа въпреки, че типично по южняшки не си дават много зор. В едно от
кошчетата за буклук след зоната за сигурност се чуваше един мегафон от тези
който се чуват по плажа. Собстевника му изглежда го е забравил в ръчния багаж.
В крайна сметка
Майорка наистина може да предложи много повече от алкохолен туризъм въпреки, че
в този пост моите впечатления акцентират главно върху него. В Майорка има
планини, човек може да се катери, да обикаля острова с колело, да участва в
сафари и много други неща, които ни очакват в следващите посещения.
Playa De Palma
Ballermann 04
Катедралата в Палма
