Седмица в Париж

Първият ми Post ще бъде посещението ми в Париж през изминалата седмица. Нещата които видях в Париж и гледната точка от която го видях се различава от начина по които го виждат повечето туристи. Целта на посещението ми беше свързана с работата и затова нямах достатъчно време да разгледам повечето забележителности, но за сметка на това видях другата страна на монетата, която може би остава недостъпна за повечето туристи, опиянени от красотата на Айфеловата кула, триумфалната арка и другите забележителности, а именно от страната на живеещите и работещи в него хора които попадат в обичайни задръствания и т.н.

Както обикновено всичко започва в ранни зори в понеделник сутрин. След 3 часа сън, часовникът ми звъни в 4 сутринта и колкото и да ми е трудно се налага да стана и да започна да се приготвям, защото влакът ми тръгва в 5.30am. Закусвам набързо, приготвям си остатъка от багажа (забравям си водата и пастата за зъби, както се оказва по късно) и тръгвам към спирката. Хващам си първият трамвай по посока гарата, който е почти празен. Пристигам на гарата, където се срещам с мой колега, нека го наречем Мистър М. Планът е да се прекачим в Щутгарт на TGV-то за Париж. Тръгваме от Улм към Щутгарт, пътуването върви съвсем нормално, но за съжаление малко преди Щутгарт установяваме че влака ни се движи с обичайно за регионалните влакове в Германия закъснение от 10 минути. Това означава че имаме само едно минута за прекачване от 5-ти на 3-ти перон. Това беше сутрешната гимнастика в 6.30 сутринта, която ни помогна да се качим в последния момент (като по филмите) на влака, където се срещнахме с друг наш колега. Мистър U. Понеже всички бяхме в различни вагони, мистър U го срещнах чак в Париж. Не знам дали той имаше нещо общо с това че успяхме да си хванем влака в Щутгарт, бяхме му казали да го забави на всяка цена, дори с цената на това да скочи на релсите. Но всичко мина благополучно и в 10.00am всички се срещнахме в Париж готови да се борим с работата и неочакващи какво точно ще ни се случи.

Наехме си кола, и тръгнахме към хотела. Това беше второто ми посещение на Париж. Първото беше само за 1 ден, през който успях да видя наистина много неща но то трябва да бъде тема на друг пост. Първото нещо, което ми направи много силно впечатление е колко много Париж прилича на София, или по точно София прилича на Париж, защото Париж е по-стар град. Същата архитектура, същите улички и кръстовища, даже по-късно видях и нещо като Лъвов мост или поне лъвът беше същият, дали беше мост не видях точно. Но много често имах това чувство, че съм на познато място или че съм бил вече на такова място. Дори и околовръстно им много ми напомня на Цариградско шосе. След като се установихме в хотела, тръгнахме към офиса където се срещнахме с 3-ма други наши колеги, който засега ще останат без имена.

И така започна работната седмица. Както съвсем нормална работна седмица, с тази разлика, че офисът ми се оказа в друга държава и, че за да стигна до него ми бяха необходими 7 часа.

Първият ден се оказа доста тежък, като се има предвид трите часа сън преди него. Но както се оказа и с течение на седмицата, на тази работа с много пътуване сънят ще трябва да се наваксва през почивните дни.

Работната седмица вървеше и дните протичаха обикновенно по следния начин: един колега минаваше да ни вземе с колата, пътувахме около 20тина минути до офиса, обядвахме в близкия Mall и вечерта се прибирахме в хотела. До сряда нямахме особенно време да видим нещо забележително. Нещата които ми направиха впечатление до този момент бяха ,че французите не си дават много зор да бързат кой знае колко. На касите в супермаркета се чакаше ужасно много по тази причина. Нямаше много място за паркиране за това си побутват колите, когато не им стига мястото. И третото нещо беше, че Париж е много интернационален, хора от всякакви раси и националности са заедно, живеят и работят заедно, без да има видима дискриминация. Сякаш Париж се е издигнал над тези дребни различия, който все още съществуват в много други държави и градове по света.

Четвъртък беше денят, в който трябваше да работим в кола и аз имах честта да я карам. Чувството да караш през центъра на Париж е много хубаво. Движението е лудница както във всеки друг милионен град, но чувството да си там и да избираш коя точно забележителност да разгледаш, да минаваш покрай Айфеловата кула, или по Площад Конкорд, или просто да се движиш успоредно на Сена и да наблюдаваш корабчетата и мостчетата по нея е така сякаш усещаш душата на града.

Четвъртък вечер: аз, мистър М и мистър U решихме да излезем и да усетим душата на града през ноща. Аз бях отново шофьор, паркирането в центъра на Париж се оказа много трудно, в крайна сметка успяхме да намерим един подземен паркинг, където оставихме колата и се качихме на хълма Монмартр, където се намира базиликата Санкре Кьор. Там те си пиеха пиенето, а аз правих снимки и се радвах на гледката. От този хълм се вижда целият град. Прекрасна гледка на нощен Париж. Към 22:00 хълма е пълен с туристи, който разглеждат църквата на върха на хълма. Единственената задача която трябва да изпълни туристът е да изкачи голям брой стълби за да може да се порадва на тази гледка. След известно време слязохме от хълма и отидохме в един парк. Там се запознахме с един младеж и една френска девойка, които ни предложиха да се качим отново на хълма защото след 24:00 нямало толкова много туристи и било много спокойно и готино местенце. Ние се съгласихме, защото нямахме други планове за вечерта освен да разглеждаме града и нощния живот. Не сме предполагали, че ще разглеждаме една и съща забележителност два пъти, при положение че не сме разгледали десетки други, но какво толкова. Щом ни го предлагат местни значи е нещо което си заслужава. Това място за Париж е като Конниците във Велико Търново. Болярите ще ме разберат.

Хубавата новина беше че девойката имаше кола, с която се качихме пак горе. Малко Citroen-че в което беше трудно да се съберем 5 човека, но все пак успяхме и пак се оказахме на хълма с хубавата гледка.

Там се бяха събрали различни хора, някои свиреха на китари, други пееха, много хубава хипарска атмосфера. Дори и някои българи срещнах там. То ние сме си навсякаде вече де, така че не се учудих много. По някое време застудя и се преместихме в апартамента на един индиец, който живееше наблизо. Много ме учуди гостоприемството на този човек.,как покани съвсем непознати хора в къщата си. Изглежда аз бях единственият недоверчив тип на когото му се стори ненормално това супер гостоприемно отношение. Но с времето тези съмнения изчезнаха и започнах да се радвам на създалата се ситуация, да съм на частно купонче в центъра на Париж с напълно непознати хора (моите колеги нямаха никакъв проблем с това, но след количеството алкохол който бяха изпили те нямаха проблеми с почти нищо).

Компанията и атмосферата бяха много приятни, но като се има предвид ,че на другия ден трябваше да ставаме рано, тръгнахме да си ходим към 5 сутринта. Девойката ни закара до мястото където бяхме паркирали нашата кола, за което много благодарности иначе не знам как щяхме да я намерим в 5.30 сутринта, в сравнително непознатия за нас Париж.

Запалих колата и тръгнахме, излязох от подземния гараж, който беше ужасно тесен, но нищо чудно в центъра на Париж недвижимите имоти да се продават на квадратен cm.

За наше нещастие приключенията не свършваха до тук. Предстоеше ни трудно намиране на хотела, защото навигационната ни система ни предаде в този труден момент в 6 сутринта. Първо ни закара на място което не беше нашия хотел, въпреки че по наше мнение (не говорим френски) въведохме сравнително правилен адрес. В 6.30 сутринта се оказахме на съвсем друго място. След това въведохме адреса на работа и за щастие до там успяхме да стигнем. Магистралите вече започнаха да се пълнят, слънцето изгряваше, хората отиваха на работа – "April Moning" в Париж. И ние всъщност пристигнахме до офиса, но това съвсем не ни беше целта. Искахме просто да се приберем в хотела и да подремнем малко. В крайна сметка успяхме да намерим пътя от работа до хотела, въпреки че по това време на деня след такава нощ всички магистрали изглеждат абсолютно еднакво.

Сънят беше кратък, но за щастие и работния ден след това също. Към 15:30 се натоварихме на влака, доволни и щастливи от свършената през седмицата работа и от преживяното. Сега пиша това и още не съм стигнал до Улм, но предполагам в оставащите 2 часа няма да има нищо за допълване.

До скоро!

Гледка от хълма Монмартр.

Египетския обелиск на Площад Конкорд

Обичайните за Париж мотопедчета, които изникват отвсякъде.