Швейцария и Страсбург

Пътуването тази седмица беше в съседните държави: Швейцария и Франция. Понеделник следобед тръгнахме от Улм и се отправихме на юг по А7. В Германия магистралите са номерирани така, че четните номера са в посока изток-запад, а нечетните север-юг. След около 3 часа пристигнахме в хотела. Разстоянието не е голямо, но на границата между Германия и Австрия има един участък от магистралата, който се строи както нашата магистрала Хемус. Строежа се предава от баща на син и така поколения наред.

Първите два дни в Швейцария бяха заети главно с работа. Вечер се релаксираше в басейна и сауната към хотела.

В сряда тръгнахме към следващото работно място, столицата на Европа – Страсбург, Франция. По път решихме да понаучим нещо за една от швейцарските забележителности – сиренето. Отбихме се в една местност където се прави известна марка швейцарско сирене. Там беше представена неговата история и пътя му на производство. Тайната комбинация на съставките му се предава от поколение на поколение, по-строго пазена от рецептата на кока-кола. Интересното беше, че съставките бяха изброени и една от тях беше "Салвия", която до колкото знам е опият. За финал си поръчахме за обяд ястия със сирене. Аз си поръчах фондю, което е разтопено на огън и се яде с хляб. Незнам дали споменах, че швейцарския немски има толкова общо с немския, колкото може би фламандския. В резултат на което, моето фондю беше с ракия и не беше никак вкусно, а следващите няколко часа, които карах до Страсбург доста забавни.

Пътят до Страсбург минаваше през Цюрих, където стояхме 2 часа в задръстване и получих на другия ден мускулна треска на левия крак от натискане на съединителя (в този момент виждах предимството на автоматичните скорости). Като заговорихме за скорости, колата ни имаше 6 скорости, но извън Германия беше трудно да се кара на 6-та, заради ограниченията на магистралата. Незнам дали има смисъл да се правят коли с 6 скорости за пазара където има ограничения по магистралите.

Към 9 часа вечерта пристигнахме в Страсбурт. Имахме вградена навигационна система, която имаше за цел да НЕ ни закара до дестинацията и даваше постоянно грешни напътствия от рода на: ”Моля обърнете!”, когато се намирахме на магистралата. При такава навигация разбирам, защо се случва хората да карат в насрещното.

Страсбург е на границата между Германия и Франция. В града се усеща влиянието и на двете държави. На рецепцията говорят немски, което е рядко срещано явление във Франция. Подземния гараж за сметка на това е във френски стил. Разстоянието между колата и стената беше не повече от 15см, като отзад беше само 3см, за да можем да затворим вратата. Това е може би причината французите да си падат по малки коли. Все пак Франция е една от най-големите европейски държави по площ, за това незнам защо пестят от гаражи, може би за да имат повече за лозя.

Четвъртък вечерта ми се отдаде възможност да разгледам по-обстойно града, започвайки с Европейския парламент, който беше близко до хотела, както и другите забележителности в центъра. Много ме зарадва, че първият надпис на парламента е на български (ти решаваш). Градът много ми хареса, в определени отношения дори повече от Париж. Малък, спретнат, чист (това е от немското влияние) и жив град. Хората не са стресирани, не бързат за никъде, въпреки че това впечатление може да е, защото беше почивен ден. Направи ми впечатление, че французите нямат дума за добро утро или съответно е същата дума като за добър ден. Може би това показва, че не стават рано и не бързат много. Пример за това беше случка, която ни се случи на първия ден, веднага след като пристигнахме. Изгладнели, веднага след като пристигнахме отидохме в близкото заведение да хапнем набързо. Французите сигурно нямат и дума за набързо. След около 20 минути чакане симпатична сервитьорка дойде при нас и ни помоли да се преместим на друга маса, на която ни оставя да чакаме още 10 минути, след което ние си тръгнахме. Несрaвнимо с обслужването в Англия. Успяхме да обходим всички забележителности за около 2 часа, при това пеша. За Париж са необходими може би 2 седмици с кола, не само защото са повече ами и защото са много разпръснати.

В момента тъкмо пристигаме в Улм. Следващата седмица ме очаква отново обърканото движение в Англия.

До скоро.

Гледка в Швейцария.

Ето това е много сирене (забележка в България на това му казваме кашкавал, но тука всичко е сирене).

Първият щъркел, който видях тази година се разхождаше пред Европарламента. Ще ми върви на политика тази година :).

Но беше модерен, ловеше жаби с лодка.

Your choice.

Една от сградите на Европарламента, мисля че е централната.

Трамвай в Страсбург.

Малката Франция, това е една от думите които научих (petit - малък).

Катедралата им е същата като Мюнстера в Улм.

Ето това е гениaлно, трамвая се движи по поляната. И тревичката е съвсем свежа, все едно всеки ден я поливат. Забравих да спомена, че трамваите не са с цифри ами с букви (A, B, C ...)

Франкфурт, американския град в Германия

Престоя ми във Франкфурт беше само 3 дни, от които 40 часа бяха заети с работа, затова впечатленията ми няма да бъдат толкова детайлно описани. Ще акцентирам повече върху общата ми представа за града. Разказът ще бъде придружен с повече снимки от сегашното и минали посещения.
Франкфурт е градa на банките, градът на парите и градът на забързаните хора в луксозни костюми. Типично за този град са небостъргачите, които не могат да се видят в друг немски град.
Летището във Франкфурт е най-голямото в Германия и третото по големина в Европа. Паркинга на това летище е също пропорционален на него, 9 етажа и безкрайно много входове (да не ти се случи да забравиш къде си паркирал, е и това ни се случи). На това летище трябваше да посрещнем и изпратим наш колега, заедно с търсенето на колата - прекарахме известно време на него.
Хотела ни беше в градчето Бинген на около 80 км от Франкфурт, защото по това време в града имаше отново някакъв панаир и всички хотели бяха заети. Градчето Бинген е на река Рейн и нашия хотел се намираше на остров в реката.



Гледка към Рейн.

За щастие повечето от времето прекарвахме в колата обикаляйки из Франкфурт.


В далечината се виждат небостъргачите. За съжаление времето беше дъждовно за това ще сложа няколко снимки от едно друго мое посещение на града.



Централата на Deutsche Bank.



Още небостъргачи. Най-вероятно също централи на някоя банка, но незнам на коя.



Това е централата на DZ Bank.



Това е централната гара. В повечето немски градове срещу нея започва главната улица с различни забележителности. В Франкфурт срещу гарата започва улица по която има само магазини и клубове за възрастни. Това сигурно също е в американски стил :)

Ляво, ляво, ляво ...

Думи, които всеки европейски шофьор трябва да си повтаря по пътищата на Великобритания. Но за това малко по-късно. Сега да видим първо как се стигна до там да си повтарям мислено тези думи на всяко кръстовище.

Пътешествието започна още в събота, когато отидох на гости на една добра приятелка в Щутгарт. Набързо опаковах багажа, между другото куфарът ми вече изобщо не се прибира, само се отваря, сменя се съдържанието и отново се затваря, готов за път. Пристигнах в местната столица в събота следобед. Дотам пътувах с влак. Интересното в събота беше, че играхме мини-голф (голяма глупост е) и ядохме най-хубавия сладолед в Щутгарт (поне така всички казваха). На мен ми се стори съвсем нормален, но аз не съм такъв познавач на сладолед, затова приех , че сигурно е истина.

В неделя бяхме на поход в местност, която се намира на около 40км от Щутгарт. Теренът беше много разнообразен. Имаше водопади, поляни, стръмни скали. Походът представляваше кръг от около 10км, който трябваше да се измине за около 3-4 часа. Ние не си давахме много зор, радвахме се на гледката, на природата и лека-полека напредвахме. От време на време спирахме, хапвахме сандвичи и правехме снимки. Финалната фаза на похода беше изоставен замък. Докато го разглеждахме, незабелязано небето започна да се изпълва с облаци и едри капки дъжд започнаха да капят наоколо. Ние се скрихме в замъка, където имаше и други изненадани от бурята хора. Заваля силен дъжд. Почакахме малко с надеждата да е само облак и да отмине бързо. След известно време намаля малко и решихме да използваме възможноста да се доберем до колата, която беше на около 30 минути път от нас, но пътят до там беше неизвестен, защото беше останала последната част от кръга. Избрахме път, който според нас беше в сравнително правилна посока и хукнахме да бягаме. Аз не си бях взел якето и бях с единствения чифт обувки, с които на другия ден трябваше да летя за Англия. След около 10 минути стигнахме до кръстопът, избрахме един от 2-та пътя, които водеха в правилната посока и продължихме да бързаме. Най-накрая стигнахме местноста от която бяхме тръгнали. Намерихме колата, качихме се в нея и тръгнахме за Щутгарт.

На другия ден летях за Heathrow, най-голямото летище в Европа и 3-тото по големина в света. Не успях да придобия представа колко е голямо, но поради факта, че кацнахме на 5-ти Терминал, а в София си имаме скромните 2 реших да повярвам на Wikipedia.

Първия шокиращ факт в Кралство Великобритания е естествено движението от другата страна. Човек бързо трябва да се ориентира на къде да гледа като пресича улицата, а най добре да гледа и в двете посоки за по сигурно. Взехме си автобус и потеглихме към градчето Reading, което се намира на около 80км от Лондон. Интересното в автобуса беше, че имаше безжичен интернет. На пръв поглед реших, че колкото и големи традиционалисти да са британците, все пак не изостават с модерните технологии, но по-късно установих, че традиционализмът преобладава. Например беше много интересно, че в повечето мивки кранчетата за топла и студена вода са отделни. С цел да си напълниш мивката с хладка вода сигурно. Това на мен ми се стори доста нехигиенично, затова си правех сауна на ръцете, като се миех редувах горещото и студеното кранче. Друг пример: прибирам се след първия работен ден в хотелската стая с надеждата, че ще си използвам интернета, който се доплаща отделно. Изваждам латопа от раницата и с ужас установявам, че всички контакти са друг стандарт. Слизам отчаян в рецепцията:

-"Добър вечер, господине, какво можем да направим за Вас“ – каза мило и любезно жената

-"Добър вечер, имате ли адаптери за контактите към нормалните..." – чудя се и аз как да го обясня.

-"Към европейските ли?“

-"Да към европейските, благодаря Ви много!" – европейски? Хм, по география и вие уж бяхте в Европа, си се чудя на ум, но съм щастлив, че имам вече адаптер.

На другия ден слязох за закуска и ме посрещна любезен англичанин и ме попита нещо. Като се има предвид, че все още не се бях разсънил достатъчно, а той говореше с много силен местен акцент рещих, че ме пита коя стая съм. Казах в коя стая съм, но той продължи учтиво да ме пита нещо. Напрегнах се да разбера какво ми казва. Оказа се, че ме пита какво меню искам. Избрах аз нещо с надеждата, че няма да има повече въпроси. Бях много изненадан, когато получих за закуска нещо, което при нас се яде по сборовете: пържоли, наденици, боб, яйца – традиционната английска закуска.

Англичаните са пословични с тяхната любезност. Клиентът е носен на ръце, за разлика от много други държави, където може дори да бъде наруган. Характерно беше, че клиентът е посрещнат още от входната врата. Бива настаняван и след това често е питан, дали всичко е наред и дали има нужда от нещо. Например веднъж на закуска гледах какъв избор от плодови млека имат. Един мъж от персонала реши, че търся нещо и дойде при мен да ме пита какво точно търся. Аз не търсех нищо конкретно, но си измислих един вид плодово мляко. Той веднага каза, че ще провери в склада дали имат такова и след малко ми го донесе. Останах много възхитен.

Друго интересно предизвикателство беше паричната им система. В обръщение имаха и нови и стари монети, монети от Уелс, монети от Шотландия. Поне аз само така успях да си обесня различните видове монети, които ми връщаха като ресто. Другия проблем на монетите беше това, че стойноста им беше изписана обикновенно само с думи и то със съвсем малък шрифт. Това правеше невъзможно плащането с монети в по-тъмно заведение.

Интересно нещо във Великобритания е движението от другата страна на пътя. Аз лично не виждам никакъв смисъл в това и според мен е доста объркващо за континенталните европейци. За тренировка направих няколко кръгчета пред офиса за да свикна малко да се движа от лявата страна. Голям шок са и кръговите движения, които се въртят по посока на часовниковата стрелка. Така и не успях да разбера, дали дясностоящият или лявостоящият е с предимство при отсъствието на друга маркировка, но за щастие не се стигна до такива ситуации. Друго неудобство в английската система е, че скоростите трябва да се сменят с лявата ръка, също както и обслужването на мигача.

В крайна сметка Великобритания е една доста интересна страна, различаваща се от останалите европейски държави, която си заслужава да се посети.

Характерните за Англия автобуси.

И таксита.

Гарата в Рединг.

Мола пред хотела.

Е поне знаците са надписани :)

Четири дни в Австрия

Този пост е посветен на изминалата седмица и посещението ми в австрийските Алпи. В срaвнение с многолюдния и колосален Париж, работното ми място в Австрия изглеждаше като откъснато от цивилизацията селце, изолирано от стресирания и забързан модерен свят.
В понеделник сутринта по съвсем нормално време, за начало на седмицата 9:00-10:00, натоварваме куфарите и работната екипировка на кола, взета под наем и потегляме на юг с още двама колеги. Предимството на Улм е че е в южната част на Германия, и Швейцария и Австрия са на не повече от два часа път. Аз отново бях шофьор, колата за добро или за лошо беше автоматик. Първия път, когато се качих на автоматик бях много шокиран, къде е съединителят и какъв е този скоростен лост. За щастие това беше втория път когато се качвах и различните буквички на скоростния лост (P, R, N, D, S) имаха някакво значение за мен. Когато човек е свикнал да кара кола с ръчни скорости и е свикнал да натиска съединителя с левия крак, то този навик може да се окаже доста неприятен, защото въпреки че има само два педала, спирачката е толкова широка, че може да се натисне и с левия крак. Резултатът е много внезапно спиране и може да се оказа фатално за някой лаптоп, държан от пасажерите. За щастие бързо се ориентирах с автоматиката, нямаше жертви!
Пътуването мина нормално, с изключение на това, че станахме свидетели на катастрофа още с влизането ни в Австрия. Беше доста шокиращо, защото колата която се движеше на около 300м пред нас със сравнително ниска скорост (90км/ч) изведнъж сви наляво, удари се в мантинелата, след това пресече пътя и излезе извън него от дясната му страна. Всичко това се разви пред нас и докато бавно минавахме покрай колата с включени аварийни светлини, видяхме че шофьорката излизаше от колата невредима, за щастие. Пътят към хотела минава през планинска местност и има много завои. От западната страна на склона се открива от време на време прекрасна гледка към Боденското езеро и крайбрежните градчета и пристанища. Особенно красиво е при залез, когато слънцето залязва зад хоризонта и озарява в оранжева светлина цялата картина. За съжаление като шофьор не можех да се радвам толкова много на гледката. Внимавах за острите завои.
Пристигнахме в хотела към обяд и започнахме работа. Работата вървеше добре, а вечер имахме възможност да релаксираме със сауна и басейн. Сряда се наложи да „прескоча“ до Улм. Мисля, че за първи път досега ми се случи да закусвам в една държава, да обядвам в друга и да вечерям в първата! Светът започна да ми изглежда още по-малък от обикновенно.
Интересното преживяване през последната вечер, беше разходка в местноста в близост до хотела. След вечеря решихме да разгледаме наоколо. Местността беше доста планинска. В началото се спуснахме по тясна пътечка към коритото на местната река. Слизането беше трудно, защото цялата пътека беше в клечки и листа, които на всичкото отгоре бяха мокри. Ние не бяхме екипирани за такава местност. Най-накрая след дълго спускане стигнахме до низината, където имаше мост, над коритото на реката. Тя беше почти пресъхнала, а мостът беше като от филм на „Индиана Джоунс“. По него трябваше да се стъпва един по един и въпреки това той се клатеше над около 20м над пресъхналата долу река. За капак на всичко и слънцето беше залязло и ставаше все по-тъмно. От другата страна на моста пътечката продължаваше да се катери по склона. Надеждата ни беше да продължим да се катерим по склона и да намерим път за обратно, без да се налага да се връщаме. На рецепцията бяхме намерили карта, която показваше дъга, която можем да опишем и да се върнем в хотела. По-късно разбрахме, че трябва първо до стигнем до другото село за да можем да се върнем по друг маршрут. Продължихме да се катерим по склона и стигнахме до дървена къща. Вече беше към 9:00 вечерта и високите дървета спомагаха да бъде още по-тъмно. Пътечката водеше все още нагоре по склона, в противоположна на хотела посока. Тъй като нямахме нито фенерчета, нито запалки за да си запалим огън (тест инженери в гората), решихме че е по-добре да се върнем по същия маршрут. Все още можеше да се различава нещо и не бе напълно тъмно. Когато пристигнахме в хотела, беше пълен мрак. Решението ни да се върнем обратно бе съвсем правилно!
Днес 1-ви Май е почивен и празничен ден, както в България, така и в Германия, затова се върнахме в Улм. Сега съм в очакване на приключенията през следващата седмица в Англия. Надявам се свикването на обърнатото движение да е толкова бързо, колкото от ръчни на автоматични скорости.

До скоро!

Пеизаж пред хотела.



Гледка към Аплите.



Моста, по времето когато бяхме там.



Моста на дневна светлина.