Ляво, ляво, ляво ...

Думи, които всеки европейски шофьор трябва да си повтаря по пътищата на Великобритания. Но за това малко по-късно. Сега да видим първо как се стигна до там да си повтарям мислено тези думи на всяко кръстовище.

Пътешествието започна още в събота, когато отидох на гости на една добра приятелка в Щутгарт. Набързо опаковах багажа, между другото куфарът ми вече изобщо не се прибира, само се отваря, сменя се съдържанието и отново се затваря, готов за път. Пристигнах в местната столица в събота следобед. Дотам пътувах с влак. Интересното в събота беше, че играхме мини-голф (голяма глупост е) и ядохме най-хубавия сладолед в Щутгарт (поне така всички казваха). На мен ми се стори съвсем нормален, но аз не съм такъв познавач на сладолед, затова приех , че сигурно е истина.

В неделя бяхме на поход в местност, която се намира на около 40км от Щутгарт. Теренът беше много разнообразен. Имаше водопади, поляни, стръмни скали. Походът представляваше кръг от около 10км, който трябваше да се измине за около 3-4 часа. Ние не си давахме много зор, радвахме се на гледката, на природата и лека-полека напредвахме. От време на време спирахме, хапвахме сандвичи и правехме снимки. Финалната фаза на похода беше изоставен замък. Докато го разглеждахме, незабелязано небето започна да се изпълва с облаци и едри капки дъжд започнаха да капят наоколо. Ние се скрихме в замъка, където имаше и други изненадани от бурята хора. Заваля силен дъжд. Почакахме малко с надеждата да е само облак и да отмине бързо. След известно време намаля малко и решихме да използваме възможноста да се доберем до колата, която беше на около 30 минути път от нас, но пътят до там беше неизвестен, защото беше останала последната част от кръга. Избрахме път, който според нас беше в сравнително правилна посока и хукнахме да бягаме. Аз не си бях взел якето и бях с единствения чифт обувки, с които на другия ден трябваше да летя за Англия. След около 10 минути стигнахме до кръстопът, избрахме един от 2-та пътя, които водеха в правилната посока и продължихме да бързаме. Най-накрая стигнахме местноста от която бяхме тръгнали. Намерихме колата, качихме се в нея и тръгнахме за Щутгарт.

На другия ден летях за Heathrow, най-голямото летище в Европа и 3-тото по големина в света. Не успях да придобия представа колко е голямо, но поради факта, че кацнахме на 5-ти Терминал, а в София си имаме скромните 2 реших да повярвам на Wikipedia.

Първия шокиращ факт в Кралство Великобритания е естествено движението от другата страна. Човек бързо трябва да се ориентира на къде да гледа като пресича улицата, а най добре да гледа и в двете посоки за по сигурно. Взехме си автобус и потеглихме към градчето Reading, което се намира на около 80км от Лондон. Интересното в автобуса беше, че имаше безжичен интернет. На пръв поглед реших, че колкото и големи традиционалисти да са британците, все пак не изостават с модерните технологии, но по-късно установих, че традиционализмът преобладава. Например беше много интересно, че в повечето мивки кранчетата за топла и студена вода са отделни. С цел да си напълниш мивката с хладка вода сигурно. Това на мен ми се стори доста нехигиенично, затова си правех сауна на ръцете, като се миех редувах горещото и студеното кранче. Друг пример: прибирам се след първия работен ден в хотелската стая с надеждата, че ще си използвам интернета, който се доплаща отделно. Изваждам латопа от раницата и с ужас установявам, че всички контакти са друг стандарт. Слизам отчаян в рецепцията:

-"Добър вечер, господине, какво можем да направим за Вас“ – каза мило и любезно жената

-"Добър вечер, имате ли адаптери за контактите към нормалните..." – чудя се и аз как да го обясня.

-"Към европейските ли?“

-"Да към европейските, благодаря Ви много!" – европейски? Хм, по география и вие уж бяхте в Европа, си се чудя на ум, но съм щастлив, че имам вече адаптер.

На другия ден слязох за закуска и ме посрещна любезен англичанин и ме попита нещо. Като се има предвид, че все още не се бях разсънил достатъчно, а той говореше с много силен местен акцент рещих, че ме пита коя стая съм. Казах в коя стая съм, но той продължи учтиво да ме пита нещо. Напрегнах се да разбера какво ми казва. Оказа се, че ме пита какво меню искам. Избрах аз нещо с надеждата, че няма да има повече въпроси. Бях много изненадан, когато получих за закуска нещо, което при нас се яде по сборовете: пържоли, наденици, боб, яйца – традиционната английска закуска.

Англичаните са пословични с тяхната любезност. Клиентът е носен на ръце, за разлика от много други държави, където може дори да бъде наруган. Характерно беше, че клиентът е посрещнат още от входната врата. Бива настаняван и след това често е питан, дали всичко е наред и дали има нужда от нещо. Например веднъж на закуска гледах какъв избор от плодови млека имат. Един мъж от персонала реши, че търся нещо и дойде при мен да ме пита какво точно търся. Аз не търсех нищо конкретно, но си измислих един вид плодово мляко. Той веднага каза, че ще провери в склада дали имат такова и след малко ми го донесе. Останах много възхитен.

Друго интересно предизвикателство беше паричната им система. В обръщение имаха и нови и стари монети, монети от Уелс, монети от Шотландия. Поне аз само така успях да си обесня различните видове монети, които ми връщаха като ресто. Другия проблем на монетите беше това, че стойноста им беше изписана обикновенно само с думи и то със съвсем малък шрифт. Това правеше невъзможно плащането с монети в по-тъмно заведение.

Интересно нещо във Великобритания е движението от другата страна на пътя. Аз лично не виждам никакъв смисъл в това и според мен е доста объркващо за континенталните европейци. За тренировка направих няколко кръгчета пред офиса за да свикна малко да се движа от лявата страна. Голям шок са и кръговите движения, които се въртят по посока на часовниковата стрелка. Така и не успях да разбера, дали дясностоящият или лявостоящият е с предимство при отсъствието на друга маркировка, но за щастие не се стигна до такива ситуации. Друго неудобство в английската система е, че скоростите трябва да се сменят с лявата ръка, също както и обслужването на мигача.

В крайна сметка Великобритания е една доста интересна страна, различаваща се от останалите европейски държави, която си заслужава да се посети.

Характерните за Англия автобуси.

И таксита.

Гарата в Рединг.

Мола пред хотела.

Е поне знаците са надписани :)