Всички пътища водят към Рим

Тази седмица ще споделя с вас впечатленията ми от посещението на вечния град.
Пътуването започна практически в неделя вечерта. След около 2-3 часа сън ставам и започвам да си дооправям остатъка от багажа. Срещата с колегите ми е в 3.30am, след което трябва да се отправим към летището в Мюнхен. За съжаление единият колега е възпрепятстван да дойде навреме за срещата. В следствие на което тръгваме за летището с 45 минутно закъснение. За щастие по това време на нощта магистралите са празни и още един път – благодарение на липсата на ограничения по тях пристигаме в Мюнхен само за един час. По-добре да не споменавам колко показваше стрелката на километража и на разхода на гориво, за да не ядосвам природозащитниците. Все още сънени се качваме на самолета, доволни че успяхме да стигнем навреме. Междувременно успях да си взема от летището италианско-немски речник, като мислех, че има в него и фрази, но се оказаха само думи и не беше много от полза.
Кацаме на летище Да Винчи. Противно на очакванията времето е облачно и дъждовно. Първото впечатление от слънчева Италия беше проливен дъжд, който ни посрещна на изхода на летището.
Пристигаме в офиса, който представлява апартамент в жилищен квартал, в който блоковете бяха жълти. И така започна работната седмица. Както обикновено понеделник е най-тежкият ден от седмицата, защото след съвсем малко сън и дълго пътуване трябва да се издържи пълен работен ден. Междувременно се преместихме да работим в офиса на местния мобилен оператор, но към седем вечерта вече заспивахме (някои от нас дори буквално) по работните места. Решихме да отидем да хапнем нещо набързо и да се прибираме да спим. Също както във Франция думата набързо няма такова значение, когато става дума за заведения, но за сметка на това яденето е много вкусно. Не случайно италианската кухня е световно известна. Спагетите имат невероятен сос а пицата е супер крехка и основата й е от съвсем тънко тесто. Другото интересно е, че различните добавки (гъби, шунка, яйца) не са равномерно разпределени както обикновено, ами са събрани в различните части на пицата. Аз се насладих на спагети Карбонара, които изместиха Болонезе от лидерската позиция, за любими спагети.
Вторник беше в Италия почивен ден, но не и за нас. Работният ден мина в нашия офис, защото местният мобилен оператор беше затворен. За вечеря тръгнахме с колата към центъра, за да намерим някой отворен ресторант. Тогава за първи път видях Рим през нощта. Величието на Колизеума и на всички други следи от великата Римска Империя. Човек мислено може да се пренесе във времето на гладиаторите, когато Рим е бил центъра на древния свят. Ако някой град може така да те пренесе във времето, то това е вечния град Рим. Отнесени така във времето, неусетно се отнесохме и в пространството и се загубихме. Може всички пътища да водят до Рим, но пътищата в него на никъде не водят. Като включим и това, че няма почти никакви табели за ориентация ни очакваше един час лутане из римските улици. По ирония на съдбата (или по закона на Мърфи) по цял ден работим с навигационни системи и GPS устройства, но след края на работния ден не разполагахме дори и със старомодна карта на града. Обикаляхме и чакахме да видим някоя позната забележителност или следвахме някоя табела с надпис център и след известно време табелите изчезваха. След един час „разглеждане” на крайните квартали успяхме да се доберем до центъра. Вече беше станало доста късно да търсим тепърва паркинг (нещо почти невъзможно в центъра) и се задоволихме с Mcdonald’s близо до хотела.
Движението в Италия е както във всяка южна държава – правилата са само за основа и не се спазват толкова много. За моя голяма изненада немските ми колеги много бързо свикнаха с хаотичното движение и южните правила по улицата. Дори след като се завърнахме в Германия аз трябваше да карам, защото единствен не бях карал в Италия и не си бях развалил стила на каране. Въпреки че на мен все пак южняшкия стил на каране ми е в кръвта, както и другите неща в Италия. Затова тя много ми пасна. Въпреки хаотичното на пръв поглед движение, това с което се отличава то от подреденото северно движение е, че всички участници на движението се съобразяват един с друг и по тази причина стават сравнително малко катастрофи. В Германия всеки участник на движението си спазва правилата и не се съобразява с другите участници. Ако някой обърка правилата и става катастрофа.
В петък след топлата и интересна работна седмица стана време да се връщаме обратно към Улм. Италия много ми напомни за България, затова ми беше много приятно там и бих отишъл отново за да разгледам по-подробно центъра на Рим и да направя снимки.
На връщане към Германия бях много удивен от гледката, която се разкри по време на излитането на самолета. Веднага след като се отлепи от пистата той се издигна над крайбрежието на фона на залязващото слънце. Това беше най-хубавата гледка която бях виждал от самолет. След това направи завой на север и в продължение на минути се движеше по бреговата линия. Кристалното ясно синьо небе, слънцето което огряваше гребените на вълните и безкрайно дългата плажна ивица. Беше наистина красиво.
След около час кацнахме в Мюнхен. В този момент се сетих за филма „Гладиатора”, в който бяха необходими седмици да се измине това разстояние през трудно проходимите Алпи.
От Мюнхен до Улм имах честта да карам (момент за реклама) чисто нова S класа, която би било немислимо да се кара по тесните римски улички. С това ще завърша този мой пътепис.
Ciao!