My travel chronology: И отново към Рим

Понеже всички пътища водят към Рим аз отново се завърнах във Вечния град. Вече за 3ти път имах щастието да попадна в Рим, но този път за цели 2 седмици и затова беше вече крайно време да видя папата. Както казват, да отидеш в Рим и да не видиш папата е като да отидеш в Германия и да не пиеш бира.

Този път командировката беше като по поръчка – луксозен хотел, български колега и една събота и неделя на разположение за разходки.

Че ще бъдат две доста забавни седмици стана ясно още от първата вечер в която излязохме да се поразходим малко до центъра. Хотела ни предлагаше автобус до центъра след като слязохме от него незнаехме на къде точно е центъра, за това питахме един човек за посоката. Този човек уж се канеше да се качва на автобуса, но в последствие май реши да ни бъде екскурзовод и тръгна да ни развежда по центъра и да ни обяснява всичко което беше научил през последните две седмици. Оказа се американец от Ню Йорк, който беше бял, но все едно беше излязъл от рапърски филм. Нека да го наречем за по лесно Джони. Джони сигурно не беше говорил с никой през последните 10 дни и имаше нужда да се наговори – почти не взехме думата от него. Изобщо в Италия имаше доста американци и май повечето бяха луди като този. По центъра в Рим има индийци, който продават най-различни джунджурийки. Та един от тия индийци направи фаталната грешка да предложи да продаде нещо на нашия американец. Настанаха невероятни бизнес преговори. След около 10 минутно търгуване индиеца до толкова се отчая и искаше Джони да му се махне от главата, че му подари джаджата, която представляваше стъклена пирамида. В последствие разбрахме, че другите индийци продават тази пирамида за 5€. Джони дори искаше да направи пари и се опита да продаде въпросната стъклена пирамида на един друг индиец. Нашия човек се оказа на всичкото отгоре и полицай или поне ни показа някаква значка NYPD. Незнам дали беше made in China, но по начина по който изтъргува стъклената пирамида най-вероятно е в отдела ЗА разпространение на наркотиците по улиците. В крайна сметка за добро или за лошо неговия последен ден в Рим беше нашия първи, за това повече не го видяхме – дори не научихме истинското име на Джони въпреки, че научихме почти цялото му CV.

Работната седмица мина сравнително бързо. Пробвахме всеки ден различни видове спагети и пици, а вечер изгаряхме калориите във фитнеса на хотела.

Уикенда беше планиран за тестване на нощния живот в Рим и разходки по забележителностите. Един уикенд не стига за да се разгледат всички забележителности имайки предвид хилядолетната му история затова ние се концентрирахме върху основните. Научихме някой много интересни истории. Като например интересна легенда за това, че след като създали града Ромул и Рем установили, че имат много малък процент женско присъствие в града, затова решили да откраднат жените от съседното селище. Поканили съседите на купон и напили мъжете с вино. Доста хитра тактика трябва да им се признае. След като изтрезнели мъжете от другото селище ги нападнали. Благодарение на жените се помирили и обединили. От там е започнала великата експанзия на Рим печелейки територии по един или по друг начин. Друга интересна историйка, която свидетелства за агресивния нрав на римляните е Колизеума, който е построен по подобие на гръцките амфитеатри, но в тях гърците са играли пиеси и театър. На римляните това не им е било изобщо интересно. Те искали да виждат кръв и насилие, затова увеличили сцената в центъра им и ги пригодили за гладиаторски битки.

По интересно стечение на обстоятелствата същата вечер бяхме на дискотека в Рим и забелязахме проблема, който са имали още при създаването на града. Женското присъствие бледнееше дори и пред университетско парти на техническа специалност.

Една друга вечер се включихме в легендарното парти „I came, i saw, i crawled“. В общи линии това е организирано парти с цел за една вечер да се обиколят няколко добри дискотеки и клубове. Нещо като вечерна версия на обикаляне по забележителностите. Интересното беше, че организатора беше българин. Повечето от участниците бяха американци и канадци, но имаше и малко европейско присъствие на холандци и ирландци. До този момент си мислех, че немските заведения държат рекорда за скъпи напитки, но дискотеките в Рим определено са много по напред в класацията. Най-евтиното нещо там е малката бира (330мл.), която струва 10€. За сметка на това нощния транспорт е безплатен или поне така ни казаха организаторите на партито и ние решихме да им повярваме, защото така и така трудно можехме да се разберем с шофьорите. Проблема е, че автобусите не винаги спират и това в 4 сутринта може да се окаже доста досадно, когато следващия нощен автобус е след 1 час.

На следващия ден решихме да посетим Ватикана. За съжаление папата беше на посещение в Торино така, че отново не можах да го видя, но за щастие хвърлих монета с легендарния фонтан „Fontana di Trevi”, което според легендата гласи, че ще се завърна отново в Рим. Очаквам това с нетърпение и го препоръчвам на всички, които имат възможност да го посетят. По мое мнение Рим е доста голяма конкуренция на Париж, за ГРАДЪТ в Европа.

Колизеума.

Гледка от вътре. Забравих да спомена, че входа му преди филма Гладиаторът е бил безплатен, а когато ние бяхме там имаше вход и много голяма опашка. Дай им на Американците бизнес да правят - било то с пирамидки, било то с чужда история :).