Здравейте приятели,
Отново се позагубих малко по европейските пътища, но е крайно време за нов пост.
Този пост е посветен на Улм, градът в който прекарах 9 години и преживях много приключения. Специални поздрави на всичко приятели, които срещнах там.
След хубавото лято в България, още преди да влезе живота ми в обичайните релси реших, че е време за някаква промяна. Застоя не е хубаво нещо - за разлика от динамиката. Не, че живота ми не бе достатъчно динамичен с работата като Field tester, но изходната позиция не се променяше. За това реших да се преместя (по мое мнение) в най-динамичния град в Германия – Мюнхен. Мюнхен ме превлече още преди една година по време на един Field-Test проект. И още тогава си казах, че един ден трябва да живея в този град. Както всички знаем човек много трябва да внимава какво си пожелава. И ето една година по-късно желанието ми е факт и аз си намерих работа в Мюнхен и започнах да планирам местенето си към Баварската столица. Ще пропусна подробностите около преместването, само ще спомена, че изминах маршрута Улм – Мюнхен – Улм, както и Мюнхен – Улм – Мюнхен поне десет пъти в рамките на един месец, както и, че станах специалист бояджия, хамалин итн...
Тук е мястото да благодаря и на групата от Улм, която ми помогна с преместването. Г1, В. Jr. благодарности и респект, че се оправихте без навигация в Мюнхен, С., че успя да намериш пицария да си поръчаме пица, когато бяхме толкова изгладнели.
Намирането на апартамент в Мюнхен се оказа много по-трудно отколкото намирането на работа. Все пак с много навъртяни километри и с добър Market-Analysis и това се уреди. Благодарности на Братчеда за подкрепата и за едно добро съжителство!
Преместих се в Мюнхен, живях там 4 дена и първия ми проект от работата се оказа във Франкфурт. За добро или за лошо проектите в новата работа са по дълги от седмица така, че в момента прекарвам повече време във Франкфурт отколкото в Мюнхен. Дори уикенда след първата ми работна седмица бях на сватба в Кьолн и понеже се бяха събрали 12 дни в които не се бях прибирал в апартамента в Мюнхен, бях забравил на кой етаж точно живея. А багажа ми от преместването все още стоеше неразопакован - в кутии. Така е като не внимава човек и си поръчва динамика - Мюнхен, Франкфурт и Улм вече незнам точно в кой град живея.
В новата работа работя при различни клиенти и първия ми проект е в „солиалистическото“ предприятие немски железници, където ми се случиха толкова забавно-трагични неща, че няма как да не ги споеделя с вас. Просто там думата бюрокрация придобива друг смисъл. Незнам как е било през социализма, но си го представям подобно. И в случая действието се развива в центъра на столицата на европейската иконимика - Франкфурт. Още от първия работен ден ме шашнаха с бюрокрация, че трябва да си поръчам стол и кабел за мрежата със специален формуляр, неможело така да си взема просто някой стол и кабел. Забавните моменти продължиха, когато ми се счупи компютъра и прекарах сигурно 1-2 работни часа с разговори с IT-Support-a (IT-crowd ряпа да ядат) и после една седмица без компютър (добре, че имах Laptop) . След още няколко телефонни разговора и на другия ден, на по-следващия ден дойде техник, чиято задача беше да провери мрежовия кабел, който беше наред. Той си отбляза, че си е свършил работата и, че той е само за мрежовите кабели, за другите проблеми не отговарял. Аз започнах да му обеснявам, че харддиска се е прецакал итн, но напразно нашия човек беше само по кабелите. Последваха още два дена разговори с IT-то, след което ми пратиха друг техник с по широки познания. Той се мъчи стартира, рестартира. На другия ден пак дойде, пак се мъчи - не става. Идва трети техник!!! Вече забравих той един или два дена идва, но в крайна сметка ми смени компютъра с друг - най-накрая. Но върха на сладоледа беше един друг техник който идва 3 пъти за да смени ключа на лампата, защото ако натиснеш малко по-рязко и скърцал. Първо го смени с един временен и след това поръча нов, а една седмица след това дойде отново и инсталира новия. Все пак сме в отдел IT-Test така, че не се очудвам, че някой е натиснал по силно ключа на лампата и е остановил този дефект и след това е подал оплакване, че не може да работи при такива условия на труда.
Последната случка за която си спомням в момента се разви вчера при подготовката за коледния купон в отдела. На този коледен купон, трябваше да си разменяме подаръци, които обаче не трябваше да са купени, ами вещи от вкъщи, които вече не се използват. В деня на самия купон влака ми от Мюнхен до Франкфурт закъсня. Много е забавно когато закъсняваш за работа заради работодателя си (Deutsche Bahn), така човек има винаги добро оправдание. Пристигам аз в 11 часа в офиса и ме посрещат с някаква паника, все едно централния сървър не работи. Каква била работата, за размяната на подараците всеки трябва да има номерче, а пък аз съм нямал. По тази причина шефа на отдела идвал специално два пъти да ме търси.
Забавните моменти ще продължават и през следващата година. Междувременно свикнах на този начин на живот Понделник – Петък: Франкфурт, Събота - Неделя: Мюнхен. Дори този weekend включих и Берлин където в Петък беше фирмения ни коледен купон, но за това ще разкажа в някой друг пост.
За съжаление с този живот на релси не ми остана време да направя подобаващо изпращане на Улм, както и да хапна Feuerwurst, защото както останових нито в Мюнхен, нито в Берлин, нито в Франкфурт има такова нещо. Но пък от друга страна след толкова много време прекарано в Улм не мисля, че трябва да се разделям с Улм, защото винаги мога да го посетя така, че приятели, очаквам с нетърпение следващото парти при вас.
Весели празници и щастливо посрещане на Новата Година!
Отново се позагубих малко по европейските пътища, но е крайно време за нов пост.
Този пост е посветен на Улм, градът в който прекарах 9 години и преживях много приключения. Специални поздрави на всичко приятели, които срещнах там.
След хубавото лято в България, още преди да влезе живота ми в обичайните релси реших, че е време за някаква промяна. Застоя не е хубаво нещо - за разлика от динамиката. Не, че живота ми не бе достатъчно динамичен с работата като Field tester, но изходната позиция не се променяше. За това реших да се преместя (по мое мнение) в най-динамичния град в Германия – Мюнхен. Мюнхен ме превлече още преди една година по време на един Field-Test проект. И още тогава си казах, че един ден трябва да живея в този град. Както всички знаем човек много трябва да внимава какво си пожелава. И ето една година по-късно желанието ми е факт и аз си намерих работа в Мюнхен и започнах да планирам местенето си към Баварската столица. Ще пропусна подробностите около преместването, само ще спомена, че изминах маршрута Улм – Мюнхен – Улм, както и Мюнхен – Улм – Мюнхен поне десет пъти в рамките на един месец, както и, че станах специалист бояджия, хамалин итн...
Тук е мястото да благодаря и на групата от Улм, която ми помогна с преместването. Г1, В. Jr. благодарности и респект, че се оправихте без навигация в Мюнхен, С., че успя да намериш пицария да си поръчаме пица, когато бяхме толкова изгладнели.
Намирането на апартамент в Мюнхен се оказа много по-трудно отколкото намирането на работа. Все пак с много навъртяни километри и с добър Market-Analysis и това се уреди. Благодарности на Братчеда за подкрепата и за едно добро съжителство!
Преместих се в Мюнхен, живях там 4 дена и първия ми проект от работата се оказа във Франкфурт. За добро или за лошо проектите в новата работа са по дълги от седмица така, че в момента прекарвам повече време във Франкфурт отколкото в Мюнхен. Дори уикенда след първата ми работна седмица бях на сватба в Кьолн и понеже се бяха събрали 12 дни в които не се бях прибирал в апартамента в Мюнхен, бях забравил на кой етаж точно живея. А багажа ми от преместването все още стоеше неразопакован - в кутии. Така е като не внимава човек и си поръчва динамика - Мюнхен, Франкфурт и Улм вече незнам точно в кой град живея.
В новата работа работя при различни клиенти и първия ми проект е в „солиалистическото“ предприятие немски железници, където ми се случиха толкова забавно-трагични неща, че няма как да не ги споеделя с вас. Просто там думата бюрокрация придобива друг смисъл. Незнам как е било през социализма, но си го представям подобно. И в случая действието се развива в центъра на столицата на европейската иконимика - Франкфурт. Още от първия работен ден ме шашнаха с бюрокрация, че трябва да си поръчам стол и кабел за мрежата със специален формуляр, неможело така да си взема просто някой стол и кабел. Забавните моменти продължиха, когато ми се счупи компютъра и прекарах сигурно 1-2 работни часа с разговори с IT-Support-a (IT-crowd ряпа да ядат) и после една седмица без компютър (добре, че имах Laptop) . След още няколко телефонни разговора и на другия ден, на по-следващия ден дойде техник, чиято задача беше да провери мрежовия кабел, който беше наред. Той си отбляза, че си е свършил работата и, че той е само за мрежовите кабели, за другите проблеми не отговарял. Аз започнах да му обеснявам, че харддиска се е прецакал итн, но напразно нашия човек беше само по кабелите. Последваха още два дена разговори с IT-то, след което ми пратиха друг техник с по широки познания. Той се мъчи стартира, рестартира. На другия ден пак дойде, пак се мъчи - не става. Идва трети техник!!! Вече забравих той един или два дена идва, но в крайна сметка ми смени компютъра с друг - най-накрая. Но върха на сладоледа беше един друг техник който идва 3 пъти за да смени ключа на лампата, защото ако натиснеш малко по-рязко и скърцал. Първо го смени с един временен и след това поръча нов, а една седмица след това дойде отново и инсталира новия. Все пак сме в отдел IT-Test така, че не се очудвам, че някой е натиснал по силно ключа на лампата и е остановил този дефект и след това е подал оплакване, че не може да работи при такива условия на труда.
Последната случка за която си спомням в момента се разви вчера при подготовката за коледния купон в отдела. На този коледен купон, трябваше да си разменяме подаръци, които обаче не трябваше да са купени, ами вещи от вкъщи, които вече не се използват. В деня на самия купон влака ми от Мюнхен до Франкфурт закъсня. Много е забавно когато закъсняваш за работа заради работодателя си (Deutsche Bahn), така човек има винаги добро оправдание. Пристигам аз в 11 часа в офиса и ме посрещат с някаква паника, все едно централния сървър не работи. Каква била работата, за размяната на подараците всеки трябва да има номерче, а пък аз съм нямал. По тази причина шефа на отдела идвал специално два пъти да ме търси.
Забавните моменти ще продължават и през следващата година. Междувременно свикнах на този начин на живот Понделник – Петък: Франкфурт, Събота - Неделя: Мюнхен. Дори този weekend включих и Берлин където в Петък беше фирмения ни коледен купон, но за това ще разкажа в някой друг пост.
За съжаление с този живот на релси не ми остана време да направя подобаващо изпращане на Улм, както и да хапна Feuerwurst, защото както останових нито в Мюнхен, нито в Берлин, нито в Франкфурт има такова нещо. Но пък от друга страна след толкова много време прекарано в Улм не мисля, че трябва да се разделям с Улм, защото винаги мога да го посетя така, че приятели, очаквам с нетърпение следващото парти при вас.
Весели празници и щастливо посрещане на Новата Година!
Много динамично.
ReplyDeletekakto kazvat - nqma nishto po-postoianno ot promianata :)
ReplyDelete