Tutto Mare

От къде да започна? Напоследък живота ми е толкова забързан, че почти не ми остава време да си подредя мислите и преживяванията. Като цяло искам да ви разкажа за току що преживения уикенд в Италия, но май трябва да се върна малко назад и да спомена, че прекарах миналия уикенд в България.

Така, че нека първо се върнем една седмица назад, когато веднага след петъчния работен ден се отправих по вече познатия ми въздушен маршрут: Франкфурт – София. Короната на пътуването беше годишнината от абитуренския бал (10 годишнината) и бяхме решили да се съберем да видим на кой как му се отразява живота след училище. Имаме вече няколко бебета, едно от което е дори и адаш. Така, че класа се разширява. Съботата в която беше срещата ни се падаше работен ден и може би за това не можахме да се съберем всички, но все пак се събрахме 7 човека плюс класната което прави почти 50% успеваемост. След 10 години повече.

Понеделник сутринта летях обратно за Франкфурт. За обобщение – прекарах един много динамичен и забавен уикенд включвайки София, Велико Търново, Спайдера и Щастливеца. Както и хубавото преживяване да видя хора, който не бях виждал много отдавна.

Оставаха ми три работни дни във Франкфурт, защото четвъртък щеше да бъде почивен ден. Минаха бързо заради мисълта, че четвърък ще бъда на северното адриатическо море в Италия. Нароченото място беше къмпинг, който се намираше на изток от Венеция и се казваше Сабиадоро.

Сряда вечерта пристигнах в апартаментчето в Мюнхен, което за съжаление не бях посещавал от две седмици, но и този уекенд не можах да му обърна много внимание. Извадих набързо ризите от куфара и ги замених с тениски, намерих плувките, които бяха зазимени от миналата година. Приготвих и другите принадлежности за плаж, като слънчеви очила, шапка, топка итн. Вече беше станало към 11 часа и реших, че няколко часа сън ще ми се отразят добре.

На сутринта потегляме. Тръгваме от Мюнхен в мрачно и кладно време (завърнахме се в дъждовно). Докато излезем от Мюнхен мина околко час, но някъде към 6 вече цепим въздуха по познатата магистрала за Залцбург (по същата се пътува и за България). До навлизането ни в Алпите времето не се променя особенно, но веднага след като ги преминахме пекна слънце и стана топло. Като хора от южна и топла държава си зададохме логичния въпрос, дали не живеем от грешната страна на Алпите. В момента движейки се в влака между Мюнхен и Франкфурт и гледайки облачното време навън се сетих отново за този въпрос. Но да оставим времето да изястни отговора.

Пристигнахме в къмпинга Сабиадоро. Резервирали сме си бунгало с 2 стаи. Доволно се настаняваме и отиваме на плаж. Докато вървим към плажа все още слънцето се криеше зад облаците но веднага след като стъпихме на плажа облаците изчезнаха. Като по поръчка. Водата първия ден ни се стори доста хладна, но на втория и третия ден вече смело влизахме в нея. Дори аз на третия ден си взех надуваем дюшек на който прекарах около 40 минути във водата и доста изгорях. Когато излязох на брега всички бяха много загрижени за мен и аз започнах да се замислям, че лилавия цвят на кожата не е нормален на нашата планета, дори и да си с болярска кръв.

Петък дойде подкрепление от Мюнхен от 3ма души и 2 палатки, които издигнахме срещу нашето бунгало. Плаж, море, слънце – чудесна предпоставка за много добра почивка, като включим и веселата компания стана един прекрасен уикенд, и всички се надяваме да бъде последван от повече такива. На третия ден вече можехме да си поръчваме на италиански (уно калцоне и уно шпеци). В пицарията срещу къмпинга правеха невероятно калцоне, а може би заради многото немци, които идваха там на почивка всички говореха на немски, но аз усърдно продължавах да ги мъча на английски. Дори и немските напитки, като шпеци (кола и фанта) бяха пробили.

Един ден ходихме да ядем миди, е аз вече веднъж бях ял миди като бях на 6 и те бяха оставили траен спомен в съзнанието ми така, че си ядох лазаня. Май и на другите не им се отразиха много добре мидите така, че това което мога да ви посъветвам е внимавайте ако си поръчвате (едни миди). Мисля, че в същия ден се роди крилатата фраза Туто Маре (Браво Иво). Не можахме да установим дали сме я чули някъде или сме си я измислили, но мисля да я използвам за заглавие на Блога. Туто Маре в много буквален превод – всичко е море. Установихме, че в италианския всички думи завършват на гласна, което само по себе си е феномен. Все още не мога да се сетя за италианска дума която да завършва на съгласна. А Вие?

Доволни, щастливи, изгорели и преяли с миди се завърнахме в любимия Мюнхен, който след такъв уикенд в Италия не беше така любим, особенно като ни посрещтна с светкавична буря и 10 градусна разлика. Но все пак Мюнхен си остава отправната точка за много такива преживявания така, че още веднъж искам да изкажа комплиментите си за този град. И все пак Туто Маре в Италия.