Швейцария и Страсбург

Пътуването тази седмица беше в съседните държави: Швейцария и Франция. Понеделник следобед тръгнахме от Улм и се отправихме на юг по А7. В Германия магистралите са номерирани така, че четните номера са в посока изток-запад, а нечетните север-юг. След около 3 часа пристигнахме в хотела. Разстоянието не е голямо, но на границата между Германия и Австрия има един участък от магистралата, който се строи както нашата магистрала Хемус. Строежа се предава от баща на син и така поколения наред.

Първите два дни в Швейцария бяха заети главно с работа. Вечер се релаксираше в басейна и сауната към хотела.

В сряда тръгнахме към следващото работно място, столицата на Европа – Страсбург, Франция. По път решихме да понаучим нещо за една от швейцарските забележителности – сиренето. Отбихме се в една местност където се прави известна марка швейцарско сирене. Там беше представена неговата история и пътя му на производство. Тайната комбинация на съставките му се предава от поколение на поколение, по-строго пазена от рецептата на кока-кола. Интересното беше, че съставките бяха изброени и една от тях беше "Салвия", която до колкото знам е опият. За финал си поръчахме за обяд ястия със сирене. Аз си поръчах фондю, което е разтопено на огън и се яде с хляб. Незнам дали споменах, че швейцарския немски има толкова общо с немския, колкото може би фламандския. В резултат на което, моето фондю беше с ракия и не беше никак вкусно, а следващите няколко часа, които карах до Страсбург доста забавни.

Пътят до Страсбург минаваше през Цюрих, където стояхме 2 часа в задръстване и получих на другия ден мускулна треска на левия крак от натискане на съединителя (в този момент виждах предимството на автоматичните скорости). Като заговорихме за скорости, колата ни имаше 6 скорости, но извън Германия беше трудно да се кара на 6-та, заради ограниченията на магистралата. Незнам дали има смисъл да се правят коли с 6 скорости за пазара където има ограничения по магистралите.

Към 9 часа вечерта пристигнахме в Страсбурт. Имахме вградена навигационна система, която имаше за цел да НЕ ни закара до дестинацията и даваше постоянно грешни напътствия от рода на: ”Моля обърнете!”, когато се намирахме на магистралата. При такава навигация разбирам, защо се случва хората да карат в насрещното.

Страсбург е на границата между Германия и Франция. В града се усеща влиянието и на двете държави. На рецепцията говорят немски, което е рядко срещано явление във Франция. Подземния гараж за сметка на това е във френски стил. Разстоянието между колата и стената беше не повече от 15см, като отзад беше само 3см, за да можем да затворим вратата. Това е може би причината французите да си падат по малки коли. Все пак Франция е една от най-големите европейски държави по площ, за това незнам защо пестят от гаражи, може би за да имат повече за лозя.

Четвъртък вечерта ми се отдаде възможност да разгледам по-обстойно града, започвайки с Европейския парламент, който беше близко до хотела, както и другите забележителности в центъра. Много ме зарадва, че първият надпис на парламента е на български (ти решаваш). Градът много ми хареса, в определени отношения дори повече от Париж. Малък, спретнат, чист (това е от немското влияние) и жив град. Хората не са стресирани, не бързат за никъде, въпреки че това впечатление може да е, защото беше почивен ден. Направи ми впечатление, че французите нямат дума за добро утро или съответно е същата дума като за добър ден. Може би това показва, че не стават рано и не бързат много. Пример за това беше случка, която ни се случи на първия ден, веднага след като пристигнахме. Изгладнели, веднага след като пристигнахме отидохме в близкото заведение да хапнем набързо. Французите сигурно нямат и дума за набързо. След около 20 минути чакане симпатична сервитьорка дойде при нас и ни помоли да се преместим на друга маса, на която ни оставя да чакаме още 10 минути, след което ние си тръгнахме. Несрaвнимо с обслужването в Англия. Успяхме да обходим всички забележителности за около 2 часа, при това пеша. За Париж са необходими може би 2 седмици с кола, не само защото са повече ами и защото са много разпръснати.

В момента тъкмо пристигаме в Улм. Следващата седмица ме очаква отново обърканото движение в Англия.

До скоро.

Гледка в Швейцария.

Ето това е много сирене (забележка в България на това му казваме кашкавал, но тука всичко е сирене).

Първият щъркел, който видях тази година се разхождаше пред Европарламента. Ще ми върви на политика тази година :).

Но беше модерен, ловеше жаби с лодка.

Your choice.

Една от сградите на Европарламента, мисля че е централната.

Трамвай в Страсбург.

Малката Франция, това е една от думите които научих (petit - малък).

Катедралата им е същата като Мюнстера в Улм.

Ето това е гениaлно, трамвая се движи по поляната. И тревичката е съвсем свежа, все едно всеки ден я поливат. Забравих да спомена, че трамваите не са с цифри ами с букви (A, B, C ...)