Oh Champs Elysees

Тази седмица ще ви разкажа повече за Париж от гледната точка на турист с раница на гърба, с фотоапарат през рамо и карта в ръка. Защо този град е толкова магнетичен за туристите от цял свят, спряган като града на градовете и града на любовта! Как го видях аз и кои от многобройните му забележителности успях да разгледам за един ден.
Пътешествието започна от нашия офис, който се оказа, че се намира доста далеч от центъра и до него няма дори линия на метрото. Наложи се да си хвана автобус до най-близката спирка на метрото. Купих си билет за цялата мрежа, с който получих и карта на забележителностите. Не знам дали получих тази карта, защото приличах на турист и говорех английски или се дава винаги с билета, но предполагам второто. Тази карта се оказа много полезна и в нея имаше най-необходимата информация от която човек има нужда. Не исках да приличам толкова много на неориентиран турист, но започнах развълнувано да разглеждам картата и да си правя план, как да разгледам всички известни забележителности до края на деня.
Установих, че първата забележителност по пътя на метрото е Нотър Дам. Излязох от метрото и видях Париж в друга светлина. Беше много по различно от предградията, от които тръгнах. Сена се извиваше между сградите, а в далечината се виждаше Айфеловата кула. Погледнах слънцето, което по това време на деня сочеше на юг (тук е мястото да отбележа, че бях въоръжен с три GPS устройства, но се ориентирах по слънцето), погледнах и картата и тръгнах по посока на Нотър Дам, която все още беше скрита някъде зад сградите. Движейки се по брега на Сена се оказах точно зад гърба на известната катедрала. В началото се учудих откъде се взеха изведнъж толкова много туристи, но след това разбрах, че съм от грешната страна на Нотър Дам. Обиколих я и отпред и се отправих към следващата забележителност - Лувърът.

Тръгнах отново по продължението на реката. Докато пресичах един от многобройните мостове видях, че по средата на самия мост има стълби надолу. Видях, че хората слизат по тях и реших да ги последвам. Оказах се на част от сушата. В началото си мислех, че е полуостров и уверено тръгнах по него. Имаше доста туристи. По-късно ми хрумна формулата, че броят на туристите е правопропорционален на известността на туристическия обект. В крайна сметка тази суша се оказа остров и се наложи да се върна обратно. Казваше се „Île de la Cité” - най-старата част на Париж.



След около двадесет минути стоях в центъра на Лувърът. Бях обграден от величествената му архитектура, която те пренася в друго време, защото скрива с височината си останалата част от града. Пред главния вход на Луварът са издигнати множество стъклени пирамиди. Те заедно с намиращите се покрай тях фонтани спомагат за контраст между строга класическа архитектура и модерна футуристична атракция. Обиколих го от всички страни заради едно много красиво мостче само за пешеходци по което трябваше да мина.



Продължих към площада на Конкорд. Между него и Лувърът е разположен парк, в който реших малко да си почина и да потърся информация с какъв транспорт трябва да се прибера до хотела. След неуспешни опити да намеря нещо в интернет през мобилния телефон реших да се обадя в хотела. Сигурно е звучал странно въпросът „Как да се прибера до хотела?”, но все пак след няколко минути получих нужната информация, която трябваше да ми бъде продиктувана буква по буква, защото не можех да чета на френски. След известно време прекарано на една пейка или по скоро стол в парка реших да продължа с разходката. По това време слънцето беше в разгара си.




Следващата забележителност беще Площад Конкорд. В центъра му се издига величествено Обелиск от Египет, за която история има две теории – че е подарен на Наполеон и че е отркраднат от Наполеон за неговата любима Жозефина. Дори и „google” не ми помогна да разгадая историята на Обелиска, но при всички случаи за французите съществува само първата теория.



Champs Elysees свързва Площад Конкорд с триумфалната арка. Ако Айфеловата кула е сърцето на Париж, то Champs Elysees е душата му. За туристът да мине по тази световноизвестна алея е, като червения килим за холивудския артист. Тя вдъхновява модни дизайнери, художници, писатели и музиканти през последните два века. Седейки на една пейка, слушайки едноименната песен на Nofx и наблюдавайки хипнотизиращото движение се чувствах като Нео в сцената с мацката в червена рокля. Движението, хората, магазините, матрицата минава забързано покрай теб, но човек се чувства все едно не е в нея. Може би от там идва вдъхновителната сила на Champs Elysees. Преди да ме попитате дали не съм слънчасал в парка до Лувъра ще продължа виртуалната разходка.
Следващата спирка е сърцето на Париж – Айфеловата кула. Тя превлича туристи от целия свят. Гледката от нея е несравнима. Разкрива се целия град. Въпреки това цената на тази гледка е чакане на опашка от 2 до 3 часа, затова този път пропуснах качването, но ще изложа няколко снимки от предишното качване.

След това поседнах малко да се полюбувам малко на гледката от двореца който се намира срещу кулата.



Отдавна не се бях возил на метрото, затова се качих на него и се отправих към последните две цели планирани за днес. Първата от тях беше операта.



Обиколих я един път и продължих към последната забелижителност – катедралата Санкре Кьор. За нея съм споменавал и в предищния пост, но сега реших да я разгледам по обстойно. Този път се искачих на хълма Монмартр от друга страна – където беше спирката на метрото. Атмосферата пред катедралата беше отново забележителна, имаше концерт на музикант, който изпълняваше „ever green” пърчета. Събралата се тълпа го слушаше с интерес и се радваше на гледката от хълма.



Все още незнаех как точно ще се прибера в хотела реших, че достатъчно съм разгледал за един ден и се отправих към спирката. Тръгнах да се спускам надолу по-хълма последван от тъмни облаци, които за много кратко време се събраха над хълма и задуха силен вятър. Аз ускорих крачка доколкото можех, защото все пак трябваше да внимавам да не се загубя в този непознат квартал. След няколко секунди започнаха да капят първите едри капки. Туристите по тесните улички се забързаха да намерят подслон от дъжда. В тази част на града беше наистина трудно да намери човек къде да се скрие. Разрасна се много силна буря, дъждът валеше из ведро. Противно на всички закони на младия скаут да не се крие човек под дървета в такава буря, нямах друга възможност и заедно с няколко други туристи се скрихме под високи дървета с широки листа. Въпреки това след известно време листата започнаха да изнемогват под силните и обилни дъждовни капки. Освен това водата започна да се спуска като река надолу по склона. Това беше финала, на слънчевия и изпълнен с впечатления ден, който ми напомни, че колкото и добре човек да планува нещата, някои неща не могат да се предвидят и могат да засенчат слънчевия ден.
Малко мокър, но щастлив се прибрах успешно в хотела след смяна на метрото с автобус.